← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Чудо

3 мин четене

Навън времето е ту снежно, ту мъгливо. В този край зимата е такава. Сестричката на Оуз, Дилек, е мъничка. На три-четири годинки и половина. Батко й много я обича.

Майка му го подканя:

- Хайде, стига толкова. Иди малко д си починеш!

Ако не му го каже, сигурно с часове щеше да си играе с нея, да я забавлява. Думите на майка му са казани тъжно, а очите й са влажни от сълзи. Погледне ли малката Дилек, сърцето й се къса. Рожбичката й лази, но рече ли да се изправи, търкулва се като топка на земята. Устничките й се изкривяват. Обаче, тя е упорита, не се оставя, упорства, но нищо не се получава. Не се получава и това е! Състоянието на детето не убягна от погледа на майката. Тя страда и търпи. Докторът й бе казал да бъде търпелива. „Търпелива бъдете!“ Повтаря си това една година, после втора, после трета... Търпението на майкта вече се изчерпва. Не иска да изрича на глас страховете си, но те сами се изплъзват от устните й:

- Сърцата на майките от камък ли са? Ако бяха от камък, щяха да се пръснат! Изглежда са по-издържливи от камъка. Ето, моето издържа.

И като гледа малката Дилек... очите й се пълнят, пълнят. Изворчетата им са пресъхнали вече. Ако не бяха пресъхнали, щяха да се обърнат на река и да потекат. Сега тези реки текат не навън, а навътре. Какво беше това търпение, какво беше това чакане?! Колко пъти се смениха годишните времена? И Дилек се промени, но не с месеци, а с дни. Отначало започна с „гу-гу-гуу“. После изрече „мамо“, последва го „бате“. Наистина, всяка думичка, отронена от устничките на Дилек, обнадеждава майка й, дава й надежда. Но крачето да бе понечило поне да стъпи на земята... Голям дар щеше да бъде за нея.

Семейството има съседи – християни. Всеки ден почти са заедно. Щом ги зърнат, съседите им ги утешават. И те самите се тревожат, по съседски. Няколко дни остават до големия им празник, Коледа. Съседката Гана успокоява майката на Дилек, Айшан.

- Не се притеснявай, съседке, по Коледа стават чудеса. Не знам дали вярвате, ама аз много вярвам.

А малката Дилек гука: „гу-гу-гуу!“ Може би иска да каже нещо на майка си? Нощта срещу Нова година е студена. Като научи уроците си Оуз, поиска да поразходи сестричката си, държейки я за ръка. Майка му настоява през сълзи:

- Недей, миличък, не измъчвай детето!

През една такава студена, зимна нощ тя зави децата и после си легна. Ала сънят бяга от очите й. „Какво ли ще стане с това дете!?“, си мисли. Тази мисъл непрекъснато я измъчва. Шепне си, никой да не я чуе. Скоро ще съмне. Пропяват петли. Майката се стряска, сякаш току-що е заспала. През това време Дилек се е събудила, дошла при нея, гали я и вика:

- Мамо, мамо!

Айшан внезапно отваря очи и развълнувано вика:

- Вай, какво се е случило с това детенце?! Кой те доведе тук, миличка?

Задави се от вълнение, но детето нищо не разбра...

Майката грабна дъщеричката си, после я постави на пода и се отдалечи две крачки от нея. Разтвори ръце и с пресъхнали устни изрече:

- Ела, хайде ела при мама, бебчето ми!

Дилек това и чака. Клатейки се като патенце, се приближи и се хвърли в прегръдките на майка си.

- Вай, моето златно сърчице, колко много ме зарадва днес!

И грабва Дилек. По бузите й се стичат радостни сълзи.