← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Емирхан

2 мин четене

Истинското му име е Емирхан. Но всички го наричаха Емир. Будно момче беше. Като малък беше много приказлив. Може би по това се разичаваше от другите. Живееха в голям град. Емир се хващаше за ръката на баща си и непрекъснато се оглеждаше като се разхождаха. Крачеше, потънал в мисли. Задаваше въпроси:

- Как се строят тези къщи? Тате, кой ги строи?

Щом баша му отговореше на някой от въпросите му, Емир навеждаше глава и мислеше ли, мислеше.

- Не може ли хората да си ги строят сами?

Баща му се стараеше да обясни така, че детето да го разбере.

- За всяка работа си има майстор, сине! Има хора за всичко! Такива, които разбират нещата и могат да свършат работата. Например, аз заповядвам на майсторите. Обяснявам им как точно да свършат дадена работа. „Това ще го свършите така или онака“, им обяснявам. Моята работа е такава, защото съм ръководител. А майсторът или работникът е този, който изпълнява. Който реди тухли, камъни и издига стени. Ето, от тази стена след време ще се издигне сграда, голяма къща например. Така се появяват къщите.

Не знам дали Емир разбра нещо от казаното, но продължи да пита и разпитва:

- И нашата къща ли е построена така?

Баща му реши да приключи с въпроса:

- Да, сине. Като пораснеш, още по-добре ще разбереш. Много неща не знаеш, ще ги научиш или в училище, или в къщи. Училището е затова.

Емир продължаваше, оглеждайки се непрекъснато. Видя банкнота на земята. Наведе се, взе я и показвайки я на баща си, попита:

- Татко, това пари ли са?

Баща му взе банкнотата и отговори:

- Да, сине, това, което намери се нарича банкнота. Сигурно някой я е изпуснал, докато я е прибирал в джоба си. Трудно ще бъде да открием кой е той. Затова ще я дадем на някой бедняк, ако срещнем такъв.

Емир продължи да задава въпроси и баща му обясняваше:

- Като завършиш училище и си избереш професия, всичко сам ще си обясниш, сине.

Така неусетно бяха пристигнали в къщи.