← Nur Taneleri

Език на четене:

Малката гостенка

3 мин четене

Майката и бащата на Нина много обичаха разходките и ходенето на гости. Вечер, щом се върнеха вкъщи, разказваха развълнувано впечатленията си както на трапезата, така и докато пиеха кафе и чай. В тези техни сладки приказки понякога се включваха и децата. И те, за да не останат по-назад от майка си и баща си, разказваха ли, разказваха с кого са се виждали през деня, какви игри са играли, какво са си купили и изяли, за какво са си говорили – със смях и приказки, а понякога викаха на помощ и ръцете, и краката си.

Един ден Нина беше излязла да играе сама. Видя един дядо, който седеше на пейката и пушеше цигара. Много пъти го беше срещала в градината. Отиде при него и му заговори като на стар приятел:

- Дядо, как ти беше името?

- Дядо, ти защо седиш сам? Виж, аз имам приятели, ти нямаш ли?

И тогава последва един съвсем неочакван въпрос:

- Дядо, ти обичаш ли гости?

- Разбира се, че обичам. И то много. Но напоследък и приятелите ми ме забравиха.

- Ще ме приемеш ли на гости?

- Как да не те приема, детенце! Но първо иди и питай майка си, баба си.

- Аз казах на мама.

Докато изричаше тези последни думи, Нина често-често замига. Когато лъжеше, непременно правеше така и силно търкаше едно в друго тъничките си пръстчета.

Хваната за ръката на дядото, влязоха направо в една къща с градина. Нина гали, гали цветята, а после рече:

- Дядо, може ли да си откъсна едно-едничко? За мама, тя много обича цветя.

- Разбира се, откъсни което искаш!

Влезе вътре, като все миришеше синеоката теменужка. Влезе и веднага отиде и седна на масата.

- С какво ще ме почерпиш, дядо?

- С какво ли? Какво искаш, например мляко, кисело мляко?

- Не, тях ги ям всеки ден.

- Какво ти се яде? Ето там, под капака на тенджерата, има курабийки, искаш ли?

Нина плесна с ръце и радостно каза:

- Браво, ще ям курабийки – и като скочи от стола на пода, започна да подскача „хоп-хоп“. После изяде една курабийка, а една взе в ръка:

- А тази може ли да я взема за батко? – попита тя.

- Разбира се, че може!

Дядото дълго гледа зелените очи на Нина, които гледаха умно-умно, и после заговори:

- Ти ще станеш умно и будно момиче, но сега кажи къде живееш, та да те заведа у вас, преди да се е стъмнило.

- Нееее, може ли да остана още малко?

- Не, не може!

Тъкмо я беше хванал за ръка и излизаха през прага, когато на вратата се позвъни. Дядото се стресна. Рядко някой звънеше на вратата му. Кой ли беше?

Нина видя кой е дошъл и в мига, в който пусна ръката на дядото, се хвърли да прегърне дошлия. Беше баща ѝ.

Бащата се скара на дъщеря си:

- Ти защо си тук?

- На гости съм на дядо, татко. Знаеш ли какъв добър дядо си имам.

- На гости ли? Как така ще ходиш на гости, без да питаш майка си?

Нина погледна дядото, присви очи и гузно замълча. Искаше да каже „Дядо, излъгах те“, но не можа. Отиде и вместо извинение хвана ръката на дядото и я целува, целува. После заговори на баща си:

- Татко, прости ми, това е за последно, вече никъде, ама никъде няма да ходя, без да питам.


Юни 2000 г. БАТАК