← Nur Taneleri

Език на четене:

Умът ѝ е по-голям от ръста

2 мин четене

Гюлфем беше малка на години. Малка беше, но беше дясната ръка на майка си. Каквато и работа да подхванеше майка ѝ, и тя цъфваше до нея. Още щом станеха от масата, пренасяше една по една чашите, празните чинии в кухнята. Е, понякога се случваше да прибере вилиците и лъжиците и преди да е свършило яденето. Но нали е малка, големите не ѝ го зачитаха за грешка, прощаваха ѝ всяка простъпка. А пък включеше ли майка ѝ прахосмукачката в контакта, Гюлфем вземаше в ръка парцала за прах. Не оставяше неизбърсан шкаф, телевизор, масичка. С една дума, във всяка работа беше в пълен синхрон с майка си. А само да чуеше думата торта! Веднага изскачаше напред и започваше да разпитва:

- Кой има рожден ден днес?

- Баба ти!

- Значи и аз имам рожден ден – отсичаше тя.

Тогава вече се включваше в правенето на тортата, а към украсата добавяше и своя вкус. В правенето на украса от цитрусови плодове впрягаше цялото си въображение. Например изрязваше зелени звезди от киви, от портокали правеше Дядо Месец, а на мястото на очите слагаше по едно зрънце боровинка. Тортата понякога наподобяваше същинска градина, а понякога – звездно небе. Майка ѝ пък галеше ли, галеше дъщеря си: - Моето момиче, с ум по-голям от ръста – казваше и сърцето ѝ преливаше от гордост и неизказана радост.

Но през останалото време Гюлфем много обичаше да стои пред прозореца и да гледа навън. Може би си мечтаеше за други украси за торта, или пък за някой друг рожден ден?! А може би…

Веднъж от този унес я събуди баба ѝ. Първо извика:

- Гюлфем, Гюлфем.

Гюлфем не чуваше.

Приближи се, хвана я за ръката и леко я стисна:

- Какво ти стана, чедо, защо не ми се обаждаш?

- Така ли, не съм чула, бабо, извинявай.

- Какво толкова мислиш, или по-точно, кого чакаш?

Гюлфем се засмя сладко-сладко.

- Това, което ти каза – рече тя и се хвърли на врата на баба си.

- Че какво съм казала аз?

- Нали каза, че идва?

- Рожденият ти ден ли?

- Да, чакам да дойде рожденият ми ден. Искам аз първа да видя как идва.

- Така ли?

Твоят ум е по-голям от ръста ти, Гюлфемчик, непременно ще видиш това, за което мечтаеш.


Юни 2000 г. НОВА МАХАЛА