← Nur Taneleri

Език на четене:

Светът на зъбите

2 мин четене

Как така, нима и зъбите си имат свят, ще кажете. Имат, ето на. Ако не вярвате, прочетете, моля!

Батко Кътник тази нощ непрекъснато стена, плака тихичко в себе си. Понеже беше мъж, гледаше да не се чуе гласът му. Гледаше, но рано сутринта, хванал се за едната страна, изтича при чичо зъболекаря.

- Какво ти е, да ти минава!

- Ох, не знам дали ще мине?

Чичо зъболекарят погледна и какво да види?!

- Ти май много, много обичаш сладкото, шоколада?

- Да! Никога не отказвам, не казвам „не може“. Е-е, и какво от това?

- Какво ли? Разболял си се.

- Сега ще умра ли?

Чичо зъболекарят се усмихна.

- Лесно ли се умира, чедо? Но ако не беше дошъл, можеше и да умреш. Сега ще те намажа с лекарство и ще се оправиш. Кариесът е още малък. Не е преминал към слоевете на емайла и дентина. Единственото вещество, което предотвратява този кариес, е флуорът. Флуор има в пастите за зъби. Искам да кажа, че трябва да се четкате с паста за зъби поне два пъти на ден. Но никакво ядене на бонбони с пълна уста, до задавяне. Ако продължаваш да ядеш бонбони и шоколад, работата може да свърши и зле.

- Това пък какво значи?

- Какво ли? Значи, че ще те извадя, ще те хвърля и ще те направя храна за птиците. Затова вземи мерки, та работата да не стига дотам. Защото в живота всичко трябва да е с мярка. От всяко нещо прекаленото е вредно.

След тези думи изпилиха Кътник с машинката, а после сложиха пломба и затвориха раната.

Кътник на бегом отиде и се намести на мястото си. Другите му другари си зашепнаха помежду си:

- Мене ме заболя коремът…

- На мене главата ми се пръска…

- …….

От ухо на ухо всички казаха по нещо. Кучешките зъби стояха на местата си изправени, здрави-здравенички, и стояха на пост. Веднага накараха Кътниците да млъкнат:

- Ама много станахте, а? Един от вас се разболял, голяма работа. Ние сме всичко на всичко четирима братя. Стоим по двама един срещу друг и пазим осемте си другари Резци. Те откъсват каквото им попадне и го подават на нас. Вие сте станали едри, и какво от това? Онова, което Резците отрежат, ние веднага го разкъсваме и го поднасяме на вас, Кътниците. Вие, дванайсетте братя, се задоволявате с каквото ви дадем и го дъвчете.

Докато слушаше упреците на Кучешкия зъб, Кътник се беше успокоил и беше заспал.