← İftar Lokmaları

Език на четене:

Кокиче

2 мин четене

Сонер беше добър ученик. Жаждата му за знания беше много голяма. Батко му Есин четеше дебели, дебели книги. И той, като го видеше, се запалваше, вземаше и започваше да чете, но бързо му доскучаваше и захвърляше книгата настрана. Един ден батко му намисли да отиде на излет. За да си има другар, попита брат си:

— Сонер, искаш ли да дойдеш с мен на излет?

Сонер подскочи от радост, зарадва се, зарадва се.

Бяха последните дни на месец февруари. Времето ту се затопляше, ту ставаше дъждовно. В ниското под изсъхналите треви никнеше зелена тревица и посрещаше новия живот с усмивка. А на отсрещната планина снегът все още привличаше погледа, продължаваше да „маха с ръка“ на децата, на любителите на планината. Нищо не убягваше от очите на батко му и на Сонер. Сонер засипваше батко си с въпрос след въпрос. По едно време:

— Бате — каза. — Тревите се раззеленяват, а защо не се виждат живинките, мравките и буболечките?

— Браво бе, братле, и ти, откак си станал котка, хвана една мишка — каза и продължи през смях:

— Мравките и буболечките още спят. След ден-два джемрето ще падне и в земята. Щом земята започне да се затопля, буболечките ще се събудят от зимния си сън и ще излязат на повърхността.

В това време Сонер дори не разбра кога са стигнали до заснежената планина. Като минаваха през един усоен завой, той ритна с крак леда.

Изведнъж се спря и развълнувано извика на батко си:

— Бате, какво е това, виж, мъчи се да си покаже главата изпод снега?

Батко му се наведе и започна да разравя снега:

Това е кокиче, братко — каза загрижено. — За да ме разбереш — бяла чашка, цвете, което известява пролетта. Виж колко е волево, колко е упорито, с главата си пробива снега и жадува да излезе на бял свят, да стигне до слънцето. И ти трябва да бъдеш такъв, тоест като кокичето. Разбра ли какво искам да кажа?

Сонер мисли, мисли и изгледа батко си с крайчеца на окото.

— Да, бате — каза.

— За да постигне успех, човек трябва мнооого да се старае, да работи, без да му омръзва, нали!

Докато се връщаха вкъщи, Сонер никак, ама никак не говори с батко си. Сега си имаше един въображаем герой, с когото разговаряше: КОКИЧЕТО.