← İftar Lokmaları

Език на четене:

Другото име на мъката е копнеж

3 мин четене

Бяха минали няколко месеца, откакто майка ѝ и баща ѝ се разделиха, и не се виждаха.

Мъката по Айлин не излизаше от ноздрите на баба ѝ, ухаеше ли, ухаеше. Ала нямаше какво да се направи. Мъка по близък човек е това. Причините ѝ са хиляда и една.

Наближаваше Нова година. Баба ѝ обиколи пазари и магазини и избра за внучката си от най-хубавите дрешки. Мислено ги облече на внучката си. После с пълни, пълни очи, взели цвета си от морето, гали, гали Айлин... После сгъна подаръка си и го сложи в една торба. На другия ден видя в магазина нови, нови шоколади и бисквити. Купи и от тях и ги намести в торбата. Отгоре сложи и една порцеланова кукла, която можеше да казва „мама“, и едно кученце, което лаеше „бау-бау“.

Всичко беше от хубаво по-хубаво, от красиво по-красиво.

Бабата седеше пред телевизора и на всяко дете, което видеше, оприличаваше веждите и очите на тези на внучката си. Понякога в гърлото ѝ засядаше една буца, стягаше се на възел...

Ето че дойде и онази дългоочаквана новогодишна нощ. Градът се беше пременил като невеста с тел и пулове, да ѝ се ненагледаш. Дори дворът, входът на всяка къща бяха украсени. Тази година, кой знае защо, всичко беше по-тържествено, по-великолепно.

Бащата на Айлин взе торбата с подаръците от горния ъгъл на антрето и я занесе в колата.

Майка му извика след него:

— Сине, накъде така бързаш? Да не е паднала захарта във водата?

Синът ѝ, с половин уста:

— Няма да се бавя много, ще си дойда, мамо! — каза.

Привечер Айлин чакаше баща ѝ да дойде. Когато се позвъни, веднага изтича към вратата:

— Новата година идва! Новата година... — пееше тя и пляскаше, пляскаше с ръце като с криле. Като видя баща си, още повече се развълнува.

— То не било Новата година, а моят татко! Таткоо, татенце!... — каза и се хвърли на врата му. Хвърли се, но очите ѝ се спряха на вратата:

— Ами къде е баба?

Баща ѝ преглътна, сякаш гълташе горчив залък, и заговори с приглушен глас:

— След малко ще отидем при баба ти — каза.

Айлин нетърпеливо започна да изпразва торбата с подаръците с мъничките си памучни ръчички. Като видя новите дрехи, веднага се съблече и облече новите. На баща си каза:

— Сега ме заведи при баба. Искам при баба!

Макар майка ѝ да казваше „не“, „късно стана“, в новогодишната нощ заповедите даваха децата.

Баща ѝ нямаше да откаже на дъщеря си.


Позвъни се. Бабата направо полудя, изтича към вратата. Сякаш виждаше пред себе си принцесата от приказките. В този миг на Айлин сякаш ѝ бяха поставили и две крила. Разперила ръце, тя долетя в прегръдките на баба си и кацна като пеперуда. Колко ѝ бяха домъчнели детските песни, приказките на баба ѝ. Баба и внучка се притиснаха една до друга, прегърнаха се силно. Утоляваха мъката на шест месеца. Айлин изпя на баба си песните, които беше научила и знаеше от нея, разказа ѝ приказките.

Тази вечер баба ѝ беше посрещнала големия и жив подарък.