← İftar Lokmaları

Език на четене:

Писмото на Дерин

2 мин четене

Дерин беше ученик във втори клас. Беше малък, вярваше на всяка дума, отронила се от устата на големите, и онези негови млечносини очи разцъфваха. Едва беше започнал да свързва думите една с друга, да ги подрежда в изречения. Нали дружеше с по-големи ученици! Един ден те го попитаха:

— Какво ще ти подарят за Нова година? Поиска ли си нещо?

— Трябва ли да си поискам?

— Разбира се, ще напишеш желанията си в едно писмо и ще го пуснеш по пощата.

Големите ученици, които говореха това, бяха много сериозни. Поговориха, а щом се отдалечиха, се разкискаха. Тези думи легнаха като грижа на сърцето на Дерин. Когато си легнеше, пред очите му идваха разни видения и той „разговаряше“ с тях. Нова година вече почти наближаваше. Най-сетне взе решение: и той щеше да седне и да напише писмо. Започва веднъж-дваж. Започва, но никак не можеше да каже това, което иска. Най-сетне един ден не издържа и започна да пише едно по едно всичко, което му минаваше през ума:

„Много мили мамо и татко!

Днес реших да ви напиша това писмо. Знам, че имате много работа. Но аз няма да се разпростирам. Ще ви кажа какво искам от вас. Ако е възможно, купете ми един ТАБЛЕТ и един голям шоколад!

Предварително ви благодаря и ви целувам ръце!“

Без никой да види, Дерин сложи листа в плик и отгоре написа:

„За мама и татко“.

И ето ти случка — тъкмо излезе на улицата и пощальонът господин Митко изникна пред него. Дерин веднага изтича при него и:

— Това писмо е за вас! — каза и продължи:

— Аз съм Дерин, живея ей там, в онзи блок.

Господин Митко се смая... Все пак каза „добре“ и продължи по пътя си.

Щом стигна в пощата, отвори писмото и го прочете. И четеше, и се усмихваше.

— Тези подаръци трябва да ги купя аз — помисли си. — И без това с баща му сме много добри приятели.

Колегите помогнаха на господин Митко. Опаковаха подаръците, украсиха ги, вързаха ги с панделка и в новогодишната нощ господин Митко отиде в блока на Дерин. Вратата отвори Дерин и веднага изтича навътре.

— Мамо, татко, елате! Моите подаръци дойдоха!

Майка му и баща му отначало не повярваха на думите на Дерин, помислиха, че е шега.

Не беше шега, беше истина. Дерин беше на крилете на мечтата си. Тази Нова година с подаръците на господин Митко нямаше да забрави цял живот.