← İftar Lokmaları

Език на четене:

Майка ми е пълна

3 мин четене

Неслишах сега е голямо момиче. Студентка в университета. Стройна като фиданка. И се храни изискано, та изискано. На трапезата не яде ей така всичко, каквото ѝ падне, отказала се е дори от месото, освен от рибата. Наскоро срещнах майка ѝ. След като се поздравихме и разменихме по някоя дума, я разпитах за домашните.

— Всички са добре — каза.

— Какво прави глезеното ти момиче?

— А, за Несли ли питаш? Вие с нея много хубаво си приказвахте, разбирахте се. Все така, както я знаеш. Още се срамува от мен. Дори на разходка не иска да излизаме заедно. Нали помниш какво беше направила един ден в училище.

Майката на Несли, Гюлер, беше жена, на която името ѝ подхожда. Две думи ще каже — веднъж ще се засмее.

Пак се засмя. А и разказваше някак сладко. Престорих се, че съм забравила.

— Какво беше то? — казах.

Гюлер заразказва през смях:

— Беше в началното училище. Беше много дисциплинирана ученичка. Много държеше на уроците си, на съветите на учителите си. Изпълняваше всичко, което ѝ кажеха. Един ден минавах покрай училището и си рекох да се отбия да попитам как е нашето момиче. Учителката така се зарадва, така се зарадва. „Откога казвам на Неслишах:

— Майка ти да дойде, да ни помогне, ѝ казвам. Виж, покривките за масите още не са завършени. Знаех, че ви идва отръки всичко. Казвала съм това на Неслишах много пъти“ — каза.

Майката се учудила: „Как така, тя не би направила такова нещо!“ — рекла си.

В това време вътре влязла една ученичка. Учителката:

— Би ли казала на Неслишах да дойде — рекла.

Не минала и минута, Неслишах дошла и щом видяла майка си, цялата пламнала. Притеснила се. Започнала да трие ръцете си една о друга. Поздравила. Учителката ѝ заговорила сериозно, сериозно:

— Несли, колко пъти ти казах, че викам майка ти тук. А майка ти дори не знае.

Неслишах сбърчила хубавото си лице, стиснала очи, двете ѝ бузи се облели в сълзи.

— Не можах да ѝ кажа, госпожо. Защото не исках да виждате майка ми — казала. Учителката учудено попитала:

— Но защо да не я виждам? Виж каква хубава майка имаш: усмихната, любезна.

— Да, но е много пълна.

— Мое хубаво момиче, в живота не може всички да са еднакви. Един е мършав, друг е закръглен, трети пък е дебел, тоест пълен. Какво срамно има в това? Това е наследствено. Тази дума „наследствено“ се забила в ума на Неслишах, дори я разтърсила. „Ако не взема мерки, и аз мога да тръгна по пътя на майка ми!“ — помислила си.

Неслишах тогава не беше разбрала какво ѝ каза учителката, но не беше изтрила от ума си думите „Майка ми е пълна“ и винаги внимаваше, полагаше усилия да не бъде пълна.