← İftar Lokmaları

Език на четене:

Мирис на татко

2 мин четене

Казваше се Чичек. Може би името ѝ я беше накарало да обикне цветята. А също и децата с имена на цветя. Срещнеше ли по пътя някое дете, веднага го хващаше за ръка и питаше: „Как се казваш?“ Кажеха ли Чидем, Йонджа, Даля, Ачеля, Маноля, Гюл..., нещо в нея трепваше. Ако бяха в градината, веднага се залавяха да играят. А игрите им бяха „градинка“, „цветни семейства“. Понякога дори устройваше състезание. На победителя поднасяше живи цветя. Щом се върнеше от игра вкъщи, разказваше на майка си едно по едно за игрите си, за новите си приятели с имена на цветя.

Да, да. Не сте чули погрешно. Разказваше на майка си... Защото баща си виждаше по-рядко. Понеже преди месеци те се бяха разделили. Наистина, на баща ѝ му беше мъчно за дъщеря му и идваше да я види. Вземаше Чичек в скута си и я миришеше, миришеше като цвете, а после казваше: „Моето хубаво цвете!“ и я целуваше, целуваше. Чичек беше щастлива, когато виждаше майка си и баща си заедно. „Татко, тази вечер и аз искам да спя заедно с вас, между вас!“ — казваше. С такъв въпрос искаше да разбере колко ще остане баща ѝ. А баща ѝ въздишаше с болка, с тъга, казваше: „Сега не може, моя Чичек, някой друг ден!“ и се увличаше в игра с дъщеря си с новата играчка, която беше донесъл. След като поиграеха известно време, бащата започваше да поглежда към вратата. Чичек се мъчеше да задържи баща си още малко, показваше му играчките, които беше получила през седмицата. После обличаше новите си рокли и правеше „дефиле“, а от време на време се завърташе ей така, като пумпал, на един крак. Баща ѝ оглеждаше, оглеждаше дъщеря си от глава до пети, после с усмивка казваше: „Браво на моето момиче, много е хубаво!“, вземаше я в скута си, галеше я и я целуваше по челото. А онова, което Чичек имаше наум, беше на всяка цена да задържи баща си още.

Най-сетне разбра, че не може да задържи баща си повече. Разбра, разбра, но този път пак поиска да знае кога ще дойде:

— Татко — каза, — кога ще донесеш на мама градинско цвете?

Понеже самата тя беше Чичек — Цвете, всички останали цветя бяха някакво друго цвете: градинско цвете, полско цвете, саксийно цвете и т.н.

Баща ѝ помисли малко, после изгледа дъщеря си с крайчеца на окото и отговори:

— Много скоро, моя Чичек, на майка ти ще донеса градинско цвете, а на теб — играчка.

И като остави по една целувка на бузите на Чичек, излезе и си отиде.

Чичек дълго галеше местата на целувките с мъничките си ръчички, а после миришеше, миришеше ръцете си. Сякаш баща ѝ беше оставил в целувките си мириса на татко.