← İftar Lokmaları

Език на четене:

Предан син

3 мин четене

Коса — черен въглен, очи — черно грозде, лице — кръгло-кръгличко, едно мършаво момче. Колкото мършаво, толкова и пъргаво. Саби беше пръв помощник на дядо си. Трябва ли да се отиде на нивата да се събере трева и фураж — пръв поемаше по полския път, трябва ли бързо да се вземе вилата от каруцата — не чакаше да му повтарят, да му напомнят, веднага изтичваше и я донасяше. Саби помагаше и на баба си. Знаеше кога е време да се запали огънят. От дървата, които заедно с дядо си беше наредил на сушина, веднага грабваше един наръч и го донасяше при печката. Наближеше ли време за ядене, нареждаше на трапезата вилици, чинии. А когато майка му се върнеше от работа, прегръщаше я силно-силно и ѝ шепнеше нещо на ухото. Какво ли ѝ казваше? „Тате и тази вечер ще се върне пиян, ако ни види заедно, може би няма да те бие!...“ — казваше. Казваше това всеки път и мечтаеше денят никога, ама никога да не свършва, слънцето да не залязва, нощите да не идват. Все още не можеше да изтрие от ума си писъците на майка си, това как едрият му баща тръгваше срещу нея с нож. Тези спомени може би щеше да носи в някое кътче на паметта си завинаги.

Селото със светлините (Ъшъклар) никак не му изглеждаше светло.

Тези преживявания днес Саби си спомняше с тръпка като кошмари, оставили следа в живота му. Пък то имало и хубави, слънчеви дни на света...

След две години раздяла, тъкмо когато мирисът на майка още ухаеше в ноздрите му, майка му Рабие изникна пред него. „Хайде, бързо да се приготвим“ — каза. Саби се слиса. Отвори широко-широко мъничките си очи, но не можа да схване какво иска да каже майка му. Кака му беше три години по-голяма от него. Гледаше нея и повтаряше това, което правеше тя. После се озова в една кола и когато след дълъг, много дълъг път отвори очи, се намери в един съвсем друг свят, който се разстилаше пред него и му разтваряше обятия. Наистина беше в съвсем друг свят, в съвсем друга страна — в Германия.

Вярно, тук е един слънчев и ясен, спокоен, безстрашен свят, в който ти се живее. Саби още на другия ден се втурна в училището. (Майка му беше уредила всичко.) Но ето че средата беше друга, условията на живот бяха други. А пък тази разлика в езика, в говора? Месец-два ходи с наострени уши. Слушаше приятелите си, учителя си, а и вкъщи си взе касети, слушаше компактдискове. И слушаше, и много пъти повтаряше думите, които беше научил. Така пречупи езика си, така усвои произношението.

Днес Саби е примерен ученик в немското училище. Но не занемарява нито българския, нито турския. Гледа българска телевизия, с майка си и с баба си говори на турски. Не забравя, че всеки език е прозорец, който се отваря към света.

Саби, както е примерен ученик, така не забравя и жертвите на майка си и е неин пръв помощник. С други думи — дясната ръка на майка си.

Майка му отвори в града пицария. Саби, след като си научи уроците, слиза в пицарията. Да го видите само как работи. На тезгяха пред него — телефон, листчета, на които са написани имена и видове пица, тоест поръчките. Ръцете му са същинска машина. Приготвя една пица за две минути и я слага във фурната, а след пет минути пицата ухае пред клиента и казва: „Изяж ме със здраве!“ С такава работа Саби искаше да изплати дълга си на благодарност към майка си.

Какъв предан син, нали!