← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Не търсете вината в друг

2 мин четене

Майка й обичаше да готви. Ама много, много обичаше… с други думи, готвенето й беше станало хоби. Всеки ден правеше нещо, все нови и нови гозби редеше на софрата. Някои рецепти научаваше от телевизията, а други, както се казва, измисляше. Така е в кулинарията. Не винаги можеш съвсем точно да изпълниш рецептата. И Аху като гледаше майка си, изявяваше желание да готви. Останеше ли сама в къщи, непременно трябваше нещо да спретне. Например, онзи ден Наз посети приятелката си. Аху веднага си рече: „Да приготвя нещо за обяд.“ Присъедини се към разговора, но си помисли да приготви качамак. Сложи солта и брашното във врящата вода и се заприказваха. От една страна бъркаше в тенджерата, а от друга си мислеше: „Още малко вода трябва да прибавя.“ Но точно колко вода, а?

Бъркаше като майка си, с точилката. Но когато тя го правеше се образуваха балончета и после се пукаха. „Да, и това стана!“, си рече и продължи да бърка. Тъкмо си каза: „да сваля тенджерата от котлона!“, едно балонче се пукна и едно врящо парче се лепна за ръката й.

- Ох, извика и хвана ръката си.

Изтича настрана, другите се наведоха да погледнат раната.

- Няма нищо опасно, няма! Малко се е зачервило. – рече Наз. – Като сложим мокра кърпа, нищо няма да остане.

Аху бързо забрави това премеждие. Добре, че брат й беше в другата стая. Ако беше покрай нея, щеше да го набеди.

Защо е така? Случи ли ни се беда, винаги е виновен някой друг. Може би затова майка й казваше: „Не търсете вината в другиго!“ Но трябва да го изпиташ на свой гръб, за да го запомниш за цял живот.