← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Чии са парите?

2 мин четене

Какво ли има под третия чин? Селма стои, стои и току поглежда натам. Преструва се, че я сърби ухото, а едното й око все поглежда към третия чин. Не щеш ли, бие звънецът! Третият час имат физическо. Какво трябва да направи, та да не излиза навън? Ах, сети се. Присви се, хвана се за корема и прошепна на учителката:

- Може ли да не излизам сега? Не мога да стоя, боли ме корем.

- Добре. – съгласи се учителката.

Селма се успокои. Като остана сама в стаята, наведе се под третия чин, взе нещо и го скри в единия ъгъл на чантата си. След часовете всеки потегли към къщи. Селма се затича, без да се обръща назад. Майка й се зачуди.

- Защо си подранила така днес?

Селма не отговори. Замисли се как да отговори. Сети се какво беше казала на учителката.

- Боли ме корем, затова.

- Така ли? Ела, ще ти направя чай от лайка, ще те успокои.

- Ще полегна, дано ми мине.

Селма бързо влезе в стаята си, седна, сложи чантата си на коленете и започна трескаво да рови из нея. Такааа… Зачуди се. Какво ще прави, точно двадесет лева! Аха, сети се тя. „Другата седмица сме на посещение в града“ Такааа…

В този момент майка й внезапно отвори вратата. Селма се сепна. Опита се да скрие парите, но не успя. Майка й веднага попита:

- Какво е това? В ръката ти?

- Майко, тези пари ги намерих в училище.

- Така ли? Намери ги? Още утре, щом отидеш в училище, ще ги предадеш. Това да ти е първата работа, разбра ли?

- Защо, майко? Аз ги намерих и никой не ме видя.

- Ти ги намери и се зарадва. А помисли ли за този, който ги е загубил?

Селма не отговори. Замисли се.

На следващия ден, щом пристигна в училище, първата й работа бе да намери класния ръководител и да предаде парите. След часовете класният се обърна към учениците.

- Почакайте за минутка, не бързайте! – каза той.

Настана тишина. Всички са в очакване. Какво ли ще съобщи учителят? Той извика Селма и започна да говори:

- Днес поздравявам Селма, искам да я посоча за пример. – и показа банкнотата, която държи в ръка. – Вашата съученичка е намерила тази банкнота и ми я предаде. Претърсете джобовете си и чантите. Кой е стопанинът на тези пари?

След една две минути Бейхан, който седи на третия чин, подскочи и извика:

- Господин учителю, от моите пари липсват…

- Така, каза учителят и погали Селма. – Още веднъж поздравявам вашата съученичка и желая всички вие да сте честни като нея.

А Селма помисли за майка си и си каза: „Мама е била много права!“