← Най-скъпият подарък

Език на четене:

И ти да имаш едно дърво

2 мин четене

Нур беше много трудолюбива. Всичко й идваше отръки. Това забеляза и дядо й. Започна да я напътства, та чак я засипа с всякакви съвети.

- Виж, мъничкото ми момиченце, ще дойде ден и ти ще станеш стопанка на този дом! Затова отсега се научи да вършиш неща, които ще ти служат дълго време, дълго време ще се пазят.

Какво значеше това, да се пазят дълго време? Нур много мислеше, но не можеше да разбере тази главоблъсканица. Един ден дядо й извика Нур. Той беше с мотика и лопата в ръце.

- Ела, дъще, рече, ела с теб да засадим лоза, ей там. – Нур не разбра, къде се намира това „ей там“. Дядо й се досети и добави:

- Ето тук ще бъде, на този ъгъл. Погледни, слънцето го огрява от две страни, диша. Лозите обичат ветровити места.

Нур разбра, че дядо й иска да засадят асма. Надяваше се да доживее и опита от плода й, когато започне да ражда. Тя грабна кофичката си и попита:

- Аз какво да правя?

- Първо ще изкопаем една копка – отговори дядо й.

„С Господ напред!“, рече и започна да копае. Копна един-два пъти и се получи дълбока дупка. Нур пълнеше кофичката си с пръст и я изсипваше натрани. После в същата кофичка носеше вода.

- Сега донеси и пясък – помоли дядо й.

Нур донесе пясък и се дръпна настрани.

- Ами сега? – попита.

- Сега ще донесеш и тор, ще я разбъркаме с пръст и гнездото на лозовата пръчка е готово.

Беше есен. „Може и дъжд да завали“, помисли дядото и намести лозовата пръчка в гнездото. После разтъпка наоколо.

- На добър час! – „Когато пораснеш, щом хапнеш от гроздето ще си спомниш и за мен.“ – мислеше да каже той на внучката си. Но се отказа, а добави:

- В този слънчев свят всеки трябва да остави следи от себе си. Ако не друго, поне една фиданка или една лоза да засади. За да може да каже: „И аз имам едно дърво или една лозница на тази земя!“ Не забравяй това, чедо, никога не го забравяй!