← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Съветът на моряка

2 мин четене

Беше пролет, а времето топло, та топло. Времето е топло, ама морето все още e студено. Сутрин, на брега се забелязват само няколко души. Хората, незнайно защо, не излизат и на разходка. Мира, подпряла брада върху двете си ръце, наблюдаваше морето от отворения прозорец и чакаше с нетърпение пясъкът и водата, поне малко, да се затоплят. Ето, децата играят на топка по асфалта, а възрастните, на сянка, си бъбрят, ли бъбрят.

А Мира мечтае ли, мечтае. Отива на брега да събира миди. А те са толкова разнообразни, толкова невероятни! Какъв голям художник е Бащата Природа, какъв художник, какъв творец! Някои от мидите са като разлати паници, някои са като вази, а трети наподобяват амфори. Останки от стари времена. В тези пролетни дни радостта от събирането на миди задоволява Мира. Защото тя умее да се възхищава и най-дребните неща. Често пъти казва на брат си:

- Погледни, каква хубава мида! Не знаеш на какво точно прилича, нали?

А брат й е на друга вълна. Вълнуват го параходите, младежите, които летят на въже зад лодките. Като че ли прочел мислите му, баща му каза:

- След една-две години и ти ще бъдеш същия. Не бързай, годините и без това се търкалят бързо...

Ефе не можа да осмисли тези приказки. Отива на пристанището и наблюдава параходите как хвърлят котва. А децата бързат да слязат, някои весели, други сърдити, намръщени.

Един ден родителите на Мира и Ефе ги качиха на лодка и ги разходиха по морето. Много вълнуващи моменти изживяха! Пляскаха във водата с ръце, мокриха се и се замеряха с вода. Баба им казваше: „много смях не е на хубаво!“ Нито Мира, нито Ефе вярваха на тези приказки.

Не щеш ли, отсреща се зададе вълна, като стена! Всички се хванаха за ръце да посрещнат следващата. Тя не закъсня! Дойде такава, че за малко да отнесе лодката. Чичо лодкар ги окуражи:

- Морето е пълно с изненади, деца. Човек не трябва да унива, не бива да се предава на вълните! Това го запомнете от нас, моряците.