← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Как се раждат приказките

2 мин четене

Децата много, ама много обичат бабите и дядовците си. Защо ли? Защото всяка вечер. През дългите зимни нощи и особено навън, когато снежинките танцувайки падат на земята, когато пред топлата печка, излегнали се на пухените възглавници, или са се опънали на меките овчи кожи, разказват приказка след приказка. Ружди научаваше дума по дума приказките, които дядо му разказваше. Хем без да го подканват ги разказваше дядо му. Ружди слушаше, слушаше и после обсипваше дядо си с въпроси:

- Дядо, истина ли е това, което се разказва в приказките? Истински ли са или измислени?

Седнала на единия край на стаята, съсредоточила се в ръкоделието си, баба му наостри уши и с усмивка на лице навлезе в разговора:

- Ти какво мислиш, моето красиво дете, моя коч без рога? Помисли малко, човек може ли да говори с мечка? В приказките са я нарекли Баба Меца. Ама ако я срещнеш би ли й казала „Как си Бабо?“ Никога! От страх така ще се разтрепериш, дето се казва и езика си ще глътнеш.

Ружди още се канеше да пита за нещо, но промени мнението си. Поразмисли: Как се раждат приказките, разказите и веднага си изрече мислите.

По това време вратата внезапно се отвори и влезе усмихната сестра му.

Вътре настана тишина. Всички бяха втренчили очи към вратата:

- Рюя още с влизането си вдъхновено заговори:

- Знаете ли днес какъв ден беше за мен, с една дума неизживян прекрасен ден.

Ружди нетърпеливо попита:

- С кого се срещнахте? Каква среща?

Рюя извади телефона от джоба си и посочи:

- Виждате ли? Рече.

Всички я заобиколиха и с питащи очи я погледнаха:

- Коя е тази жена?

- Това е писателката, която пише разказите, приказките, които четем. Такива хора се наричат писатели.

Ружди беше получил отговора на въпроса, който го безпокоеше.