← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Съседство

3 мин четене

В нашата страна живеят различни етноси, различни деца. Българи, турци, евреи, цигани. Всеки говори своя език, извършва своите обреди и ще продължи така, докато е жив. Никой не му се бърка, никой никому не пречи. Все едно са братя. Всеки върви по избрания от него път, говори своя си език, изпълнява своята вяра. Ето ви и пример. Нергис живее в един курортен квартал на столицата. Сиси, нейната приятелка, българка, също живее там. Отивайки за минерална вода, се запознават. От дума на дума, разбират че корените им са общи, родени са в един и същи град, учили са в едно и също училище. Това ги сближава, гостуват си, когато имат свободно време, а често започват да се виждат просто така, учат заедно например. Майките им викат след тях:

- Къде така посред бял ден?

И се успокояват като разберат, че отиват при другата си приятелка.

Майките им също започват да си общуват. Една вечер, срещу петък, майката на Нергис й подаде калайдисан сахан, пълен с палачинки и я изпрати у Сиси. Съседите им, майката и бабата на Сиси, поемат сахана:

- В такива благословени дни, не ни забравяте. – казват, клатейки глави. И нещо си пошепнали.

Нергис също вижда майка си да шепне. Все се кани да я попита, но все нещо се случва и въпросът остава неизяснен.

- Като ти подавах сахана, ти казах, умнице моя, нали разбра. – попита тя дъщеря си.

- Разбрах, мамо, но какво значи „за умрелите“?

Майката на Нергис помисли и реши да поговори с дъщеря си.

- Виж какво, Нергис, - погали я тя по косата. – Ти имаше прадядо и прабаба, те се поминаха, напуснаха този свят. Но ние, техните деца, не ги забравяме. Когато си спомним за тях, ги споменаваме, така те продължават да живеят в нас. Затова вечер срещу понеделник и петък правим палачинки, мекици, месим тесто и раздаваме на съседите. Така споменаваме нашите починали близки. И съседите отговарят: „Бог да ги прости.“ Те пък споменават своите покойници.

Нергис се замисли. След това укори майка си.

- Ти защо не ми разказа по-подробно това, мамо?

- Ще ти разкажа всичко, когато е необходимо. – отговори майка й. В този момент при тях влезе дядото. И майка й продължи. – Дядо ти ще ти разкаже по-нататък.

На следващия ден Сиси и Нергис пак се срещнаха.

- Нергис, каза Сиси. – вчерашните палачинки бяха много вкусни, да е жива и здрава майка ти. Ще й поискаме рецепта с мама.

- Рецептата, майка ще ти даде, но когато ги забърква, тя казва молитва. Ти ще казваш ли такава като ги правиш?

Сиси е друговерка, но християните също си имат своите молитви за мъртвите и специални дни, когато ги почитат.

……..

Една вечер, когато на вратата се почука, Нергис избърза, отвори вратата и що да види? Сиси с пълна чиния палачинки пред нея!

- Заповядайте, рече. – Днес ние споменаваме нашите починали близки.

Нергис благодари от сърце, досети се и добави: „Бог да ги прости.“