← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Видяното веднъж се помни завинаги

2 мин четене

Беше пролет. Времето вече се затопляше, но още не беше съвсем топло. Въпреки това, родителите на Дилян слязоха на брега. Баща й, Мурат реши да въдвори ред в семейството още от първия ден. И ги предупреди:

- Сутринта, в осем часа, да сте готови за разходка.

Първия ден от ваканцията Дилян не можа да се събуди рано. Затова, щом стана, набързо се приготви и настигна баща си на външната врата.

- Къде ще ходим, татко? – попита тя нетърпеливо.

- Нали дойдохме на море, отиваме на морето. – отговори сериозно баща й.

- Аз не съм си взела бански. – натъжи се момичето.

Като я хвана за ръката, баща й я поведе към брега.

- Още е рано за бански. – каза той. Сега дойдохме само да поздравим морето.

Като направи няколко крачки, Дилян реши да потича. Да, ама ходенето по пясъка никак не е лесно, да не говорим за тичане, страшно е трудно! Краката й веднага затънаха в пясъка. Тя спря.

- Татко, аз защо не мога да ходя?

- Защото пясъкът е много ситен, краката ти затъват. Върви бавно, без да бързаш, ще свикнеш.

Дилян отначало вървеше с поглед, забит в краката й. После започна да си брои стъпките. Така и не разбра как настъпи една мида. Вълните бяха изкарали купища миди на брега. Баща й, сякаш прочел мислите й, започна да обяснява:

- Това са черупки от миди. Мидите живеят на морското дъно, под камъните. Нали виждаш, по някои от тях има водорасли.

- Да, видях. Но кой ги е боядисал така? – попита Дилян като гледаше мидата в ръката си. – Виж, колко е красива! Какви меки, пастелни цветове имат. Някои са кафяви като кафе, а други са пепеляви, като пепел от роза! Кой ги е оцветил така? Всички са прекрасни!

- Бащата Природа! Природата е майстор на всичко, дъще!

- Ще си събера, нали мога да занеса подарък на приятелките си? Много ще се зарадват!

Дилян сложи в кърпичката си различни по големина и цвят миди и на ум си каза: „Това е за Есин, това е за Мурат, а тези са за мен, за спомен. Ще ги сложа в отделна кутия и ще напиша годината.“ Баща й сякаш прочете мислите й.

- След години, като ги разглеждаш, ще си спомниш всичко. И, сочейки планината отсреща, добави. – Ако времето е хубаво, утре ще отидем в планината. Там пък има различни видове растения, можеш да си направиш колекция. Хем ще добиеш познания и за тях.

Дилян беше много радостна, че всеки ден от ваканцията й е пълен с изненади и ще продължи да опознава света наоколо.