← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Малката готвачка

1 мин четене

Бебето беше мъничко, мъничко, живичко, живичко, пълно с радост. В дома им беше дошла една леля отдалеч, да работи. От пръв поглед обикна детето. (Не подценявайте бебетата, и те разбират от хора). То също се отнасяше по друг начин към нея. Когато заплачеше, лелята започваше да му говори и то веднага се усмихваше. И ръчичките му започваха да шават. Сякаш казваше: „Вземи ме!“ Или пък: „играй си с мен!“ Казват, че децата всеки ден пораствали, колкото оризово зърно. Може би. И Мерйемнур растеше пред очите на всички. Скоро щеше да празнува първия си рожден ден.

Един ден майка й, с бебето в скута, бъркаше яденето, а то гледаше ту ръката й, ту лицето й. Защо ли? Мислих, мислих и най-после разгадах: бебето искаше да вземе черпака от ръката на майка си.

Не мина много, веднъж като се прибираше, лелята пак се отби у тях. Майката на Мерйемнур беше сложила на котлона тенджера с вода. И се беше навела над нея. По едно време взе сахан с царевично брашно и го изсипа в тенджерата. И с дръжката на черпака проби дупка в средата. После прибави лъжица сол и се дръпна настрана. Водата завря. Тя изчака известно време и започна да бърка с единия край на точиллката. Мерйемнур не можеше да стои на едно място. Искаше и тя да бърка.

- Не, не може.

Майка й не успяваше да я задържи. А детето непрекъснато повтаряше:

- И ааааззз, и аааз!...

…………….

Днес Мерйемнур е голямо момиче. Учи в горните класове. Пак е така нежна и сладка. И много обича качамак.