← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Дете за игра

2 мин четене

Ах, тези майки, ах, тези майки! Защо ли искат децата им да пораснат по-бързо? Все повтарят: „Изяж това, по-бързо ще пораснеш!“ Или пък: „От това децата растат по-бързо.“ Те и без това винаги се мислят за големи. Така е, но Онур е съвсем друг. Щом майка му каже:

- Онур, донеси малко дърва за печката!

Тогава елате да видите Онур!

- Майко, защо винаги на мен ми намираш работа? Когато сестра ми учи, никога не я закачаш. Аз съм още малък!

Казваше и продължаваше да си играе. Редеше внимателно шарените кубчета. Докато оформи картината, той взимаше ту едно, ту друго кубче. Не, не става. Започваше отново. Толкова беше сръчен, толкова бърз. И отгоре на това, ще му казват, че е малък. На ръст може би, но на ум момчето е пораснало. Ето че може да подреди картината! Като видя това, майка му от една страна се зарадва на сръчността на сина си. Но от друга страна, искаше й се да я отменя понякога.

- Сине, стига толкова, научи я наизуст тази игра! Вземи молив и се опитай да чертаеш. Вземи пример от сестра си.

Онур изглежда този път чу майка си. Отговорът му беше готов:

- Майко, колко пъти ти казах! Аз съм още малък. Не разбирам от чертеж-мертеж. Като тръгна на училище, ще се науча.

Но явно все пак послуша майка си. Видя телефона й на стола, грабна го и седна на единия край на леглото. Седна и започна да мърда малките си пръстчета върху него. Майка му се беше навела и нещо шеташе. Но не спираше да му говори:

- Утре ще тръгнеш на училище....

Онур си играеше и си мислеше: „Мамо, аз още незнам как се държи молив. Като започна училище като кака, разбира се, ще се науча. Не се сърди!“ Майка му също си мислеше: „Още от малки стават дърдорковци. Човек не смогва да им отговори...“ Онур като че ли разбра, че майка му се ядосва. Отиде, прегърна я и заговори на глас:

- Мамо, мила майчице, аз още съм дете само за игра. Като стана колкото кака, ще стана дете с молив. Тогава само ще уча и ще пиша. Дума ти давам, мамо, дума!