← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Приятелство значи почтеност

2 мин четене

Налян и Кадер бяха приятелки, ама много, много добри приятелки. Заедно ходеха на училище, заедно се прибираха. Бяха съседи. Кадер живееше на горната улица, Налян – на долната. Срещаха се на ъгъла. Когато тръгваха на училище, там се срещаха, когато се връщаха, там се разделяха.

Един ден Кадер се приближи до Налян и тъжно й прошепна:

- Ти винаги имаш пари за разходка в джоба си, би ли ми услужила с двадесет?

Налян не можеше да откаже на приятелката си.

- Разбира се!

Отвори чантичката си, дръпна парите и рече:

- Заповядай, точно, колкото искаш. Преброй ги, за да си сигурна.

Доволната Кадер, с усмивка на уста, веднага прибра парите.

- Ще зарадвам стринка за рождения й ден!

Радостта й се отрази и на лицето на приятелката й.

Дните течаха като пълноводна река. Кадер нехаеше, нито дума не отронваше за парите. Един ден, като се връщаха от училище, Налян заговори сериозно.

- Ако си спомняш, Кадер, бях ти дала пари назаем. Кога ще ми ги върнеш?

Кадер отговори:

- Какви пари? Не знам такова нещо.

Налян се стресна.

- Нали ми поиска на заем? За тях ти говоря. Кадер заситни стъпки: Тук, на ъгъла, ти ги дадох. Налян се изчерви, цялата пламна. Как може? Да го каже очи в очи. Главата й бръмчеше като кошер.

- Не, нищо не си ми давала. – рече.

Налян стана вир-вода. Продължаваше да се чуди. Такова нахалство не беше и сънувала! От най-близкия си човек, когото имаше за пръв приятел!

Кадер се мъчеше да я убеди с лъжи.

- Ти си забравила, Налян!

- Какво искаш да кажеш? До днес не съм забравяла нищо!

И без да разговарят повече, се разделиха. Налян вече не желаеше да срещне човека, когото смяташе за пръв приятел и другар. Щом няма угризение на съвестта, защо вече минава по друг път? За да не я срещне, нали? Жалко за голямото приятелство, то не може да съществува без почтеността.