← Най-скъпият подарък

Език на четене:

И една чаша кафе се зачита

2 мин четене

В нашия Делиорман няма непочтени хора. През което и село, през който и град да минеш, веднага през оградата ще се провикнат:

- Хей, другоселецо, ела да те черпя едно кафе. Едно кафе днес, четиридесет години се зачита.

Ще извика и веднага ще те въведе в къщи. Ще те нагости с каквото Господ е дал. Във всеки дом има такава стая за гости. Такъв е човекът от Делиормана, Лудогорецът. И такъв си остана през годините, запази нрава си. Не падна далеч от корена си. Макар и дошъл в град, веднага влезе в крак. Дори да заема и висок пост, остава си гостоприемен до края на живота си. С гостоприемство живее. Понякога пристигат далечни роднини, приятели, поръсени вече с пепелта на забравата, гостуват на столичани. Чудят се как да седнат, от къде да започнат. Накрая се отприщват:

- Ние много добре знаем Корана. – започват да обясняват и забравят стеснението.

Дори и непознати идват на гости на съселяните си, не само далечни роднини. Някои са болни, търсят лекар, а други просто така, да видят големия град, столицата. Всичко, ама всичко им прави впечатление! Един ден от Делиорманското село Хебип пристигат на гости, баба Фатма и дядо Ахмет, заедно с внука си ученик. Искали да се прегледат на доктор.

- Добре, рекъл им стопанинът. – Тази работа така бързо няма да стане. Било време за обедна молитва. – Ще обядваме, ще си свършим обряда, намаз, тогава вече и доктор ще търсим.

Домакинята разтворила масата. Наредила прибори пред всеки. Баба Фатма погледнала приборите, после домакинята и попитала:

- Болен ли имате в къщи, кой е болен тук?

А болната била самата тя. Домакинята си направила оглушки и сервирала на всички.

- Ха, заповядайте!

……………

След време делиорманското население свикна да яде от отделни чинии, промени си навиците и най-важното – научи се да праща децата си на училище, да ги образова. С една дума, станаха цивилизовани люде. И сега в Лудогорието, в най-затънтените села, от учителя, кмета, та чак до градинаря и пазача – всички, ама всички са образовани, няма неграмотни. Никой не е по-долу от другия. Видели други държави, станали уважавани лица. Станали хора, които знаят че една чаша кафе се помни и зачита четиридесет години.