← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Калинка

2 мин четене

Къймет беше една на майка и на баща. Сама, израсла без братя и сестри и затова беше глезената на мама и тати. Ръка не потапяше от топла в студена вода. (Не си мърдаше пръста за нищо). Разпуснаха ги от училището поради грипна епидемия, затова Елмаз и Дора решиха да посетят Къймет. Тя, щом ги видя, на лицето й разцъфтяха рози, развесели се, не знаеше как да им угоди. Така се радваше, че от радост, както се казва, полудяваше, идваше й да хвръкне.

Един ден пак се събраха трите приятелки. Само че Къймет имаше изпит на другия ден.

- Е, ще глътнеш малко въздух! – рекоха приятелките й и я хванаха за ръце.

Хванаха я и я изведоха на улицата. Колко е хубаво да се разхождат в парка! Къймет много обичаше такова време. Отпускаше се и запяваше. Тя учеше в музикалното училище. Личеше, че има школуван глас. Излезлите на разходка хора се заслушваха в гласа й. Да бяха си поръчали, нямаше как да присъстват на такъв чудесен концерт! Но в това време Дора изведнъж спря. Пред нея имаше розов храст. Тя се загледа в него, взря се продължително, така че и другите момичета го погледнаха. Къймет се протегна и попита:

- Познайте какво държа в шепата си.

Дора и Елмаз свиха рамене. Откъде да знаят? Къймет не можа да се стърпи. Отвори шепата си и що да видят? Калинка! Горкичката! Изглежда Къймет от вълнение я беше стиснала в шепата си. Доста се премята бедничката, докато се съвземе. Приятелките й шепнеха молитви, а Къймет си намисли дори желание. И калинката хвръкна. Трите момичета извикаха в един глас: „браво, браво!“ После се хванаха за ръце и заподскачаха!

Дора прегърна Къймет и рече:

- Приятелко моя, нека да имаш късмет в живота, нека калинката да бъде предвестник.

И Елмаз не закъсня:

- На късмет е наистина!

Заляха се от смях. Когато се успокоиха, една бършеше ръцете, друга лицето, трета си оправяше дрехите си. После продължиха разходката си в парка. Калинката, колко много им разнообрази деня.