← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Трябва да пораснеш, за да разбереш някои неща

2 мин четене

Родителите й се развеждаха. А Билге не знаеше значението на тази дума, развод. Вечер майка й си лягаше при нея, прегръщаше я и й разказваше приказки. Като галеше лицето на майка си, ръцете на Билге се навлажняваха.

- Плачеш ли, мамо?

- Не, детето ми, сигурно съм настинала! – успокояваше я майка й. Билге си мислеше: „Баща ми къде замина, та не се връща? Майка каза, че работи в друг град.“ Но това не беше истината. Един ден приятелката й тъжно каза:

- Билге, вярно ли е това, което дочух?

- Какво си чула?

- Че родителите ти се развеждат.

- Така ли? Не знам. Баща ми започна работа в друг град.

Пепа се замисли.

- И така може да се каже…. – добави тя.

Този въпрос развълнува много момичето. Тя остави приятелката си и хукна към къщи. Майка й поливаше в градината. Като видя колко е развълнувана дъщеря й, попита:

- Какво има, рожбо?

Тя вдигна глава и момичето видя, че сълзите се стичат по лицето й като поточета. Хванаха се за ръце.

- Вярно ли е, майко? – попита детето. – защо не ми казваш?

- Какво да ти кажа, дъще?

- Как какво? Че с баща ми?... – тя не довърши. Задави я хълцане.

- Майка й разбра, че не бива повече да крие истината.

- Да, истина е, дъще – добави, подсмърчайки. – Не ти казахме, за да не те тревожим. Ти можеш да го виждаш, когато поискаш. Но не искай това и от мен! Като пораснеш, ще разбереш истината.

Билге страшно се разстрои. Въпросите, които не зададе, тежаха все повече. Тя се разплака.

- Какво да кажа на приятелките си, би ли ми обяснила?

- Не плачи, рожбо, щом пораснеш, всичко ще разбереш!

Билге пожела на часа да порасне.