← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Как хубаво ухае мама!

2 мин четене

Навън листата по дърветата безшумно падат на земята. Зелената трева вече е пожълтяла, цветята увехнали. Като че ли всички са се наговорили и се надпреварват да се променят. И Утку се натъжава като ги гледа. Навежда глава и си мисли: „Защо става така!?“

В петък има рожден ден.

Като привърши вечерната си работа, майка му се отдръпна и си взе плетивото. Утку иска да я попита за промените навън, но кой знае защо, се отказа. Не е довършил домашните си. А майка му го укори. Друг път не беше закъсвал с ученето. Укори го и пак се втренчи в плетката. Защото до рождения ден на Утку тази плетка трябва да бъде довършена.

Той е във ваканция няколко дни и е обещал на съученичката си Седа да я посети. През ваканцията му се ще да промени малко въздуха. И Седа се подготвя да го посрещне. Подрежда книгите, тетрадките и рафтовете. После се отдръпва и оглежда нещата, дали са на място. Вземе някоя тетрадка, например, и после пак я връща на мястото й. А някои от книгите само ги изравнява.

Очакваният ден дойде. Майката на Утку, Несибе, е приготвила по един пакет за всички. Утку сякаш издърпа този ден с въже! Щом си получи пакета, легна и се зави през глава. Заспа. Като се събуди, грабна пакета си и не се отдели от него. Толкова е хубав, толкова прекрасен! Сега ще се похвали на съучениците си. „Този шал мама ми го изплете, специално за рождения ми ден“, ще каже.

Седа също мисли за приятеля си. През лятото се бяха сближили. Бяха на лагер в планината. Съвсем друго е да почиваш на открито! Но защо Утку толкова тъгуваше за къщи? Тъгуваше за майка си, по-точно. Кърпичката в джоба непрекъснато й напомняше за мама. Беше я направил на топка и миришеше, миришеше! „Тя ухае на мама.“, казваше.

Когато ваканцията свърши, Утку се прибра в къщи, прегърна майка си, натъжи се отново и я душеше, душеше… И после каза: „Майко, майчиното ухание си изплела и в празничния ми шал, който ми подари. Колко хубаво уахаеш, мамо, за никакъв парфюм не бих го заменил.“