← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Хитростта на котката

2 мин четене

Като го видяха, го нарекоха Черньо! Но докато го купуваха, им казаха името му. „Лупи, ела!“ „Лупи, иди си!“ „Лупи, ела да ядеш!“ „Лупи, това е Амира, а това е батко Дерин, няма да ги закачаш!“

Лупи изпълняваше тези заповеди. Но видеше ли чуждо животно в двора, независимо дали е котка, птиче или дори себеподобно, така се ядосваше, че нито Амира, нито Дерин можеха да го укротят.

В къщи всички от семейството обикнаха Лупи. И така, малкото кученце порасна. Чисто черно, не позволяваше и муха да бръмне наоколо. Ако стопанката я няма, чужд крак не можеше да стъпи в дома.

Един ден съседката Вики дойде до вратата. Щом позвъни, заедно със стопанката и Лупи излезе навън, лаейки. Вики вдигна показалец. „Какво и на мен ли?..“, искаше да попита. Лупи се хвърли и захапа пръста й. В къщи всички се изплашиха. Дядото каза:

- Куче не хапе ръката, която го храни.

Може би никога съседката не му беше дала хляб?

„Как да отучим кучето от този нрав?“, мислеха в къщи. Измъчи ги този въпрос. Плашеха го с пръчка, то я издърпа от ръцете им. Затвориха го в мазето. Напразно! Не помогнаха и молбите.

Лупи нямаше право да влиза в къщата. Изгониха го и му забраниха достъпа. А той си мислеше: „Вътре котката се разхожда като стопанка. Тя е стопанка, а аз не съм, така ли!“ Мисли, мисли и като откри вратата отворена, окуражи се и хоп! – влезе! Котката, която се смяташе за домакиня, си помисли: „Ами сега? Този черен великан ще ме глътне на една хапка, ако ме хване!“

И котката веднага се хвърли на врата на Лупи. Да бяхте видели муцуната на Лупи в този момент! Напълно се обърка. „Какво търси това на врата ми?“, си рече наум. Не достигаше въздух. Завъртя си главата насам и натам, не мърда! Не можа да я свали. Понечи да размърда уши. Такова нещо не беше правил досега. И опашката поиска да си размърда. И това не стана. Беше много къса. Котката се радваше на победата и мислеше: „Жалко за теб и за козината ти!“

Така котката победи Лупи. С хитрост.

Амира и Дерин се чудеха. „Това възможно ли е?“