← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Братче и сестриче

2 мин четене

Непослушно дете беше Дениз. Кой какво прави – струва, Дениз все беше в центъра. Кой разплака сестра му Мине? Дениз. Кой крие играчките й? Дениз. Кой разхвърля оправеното й легло? Дениз. Все Дениз, Дениз. Дениз си грабваше таблета, слагаше си слушалките и „блаженство!“, си казваше. Ни лук ял, ни лук мирисaл!

Дениз беше колкото непослушно, толкова и страхливо момче. От всичко се страхуваше. Само някой да викне зад него: „Бау“, дълго време се съвземаше след това. А Мине беше тъкмо обратното. С всекиго се разбираше. Излизаше ли на разходка, винаги се усмихваше и поздравяваше. Възрастните се радваха на вежливостта й. Дениз правеше напук, точно обратното! Не се сещаше да поздрави. Понякога, за да го засрамят, възрастните сами го поздравяваха. Пък той смяташе това за нормално. Приемаше поздравите им като се обръщаше и навеждаше глава.

Мине с друго привличаше внимание. Беше приказлива. Говореше с всички за всичко. Как така? Чудна работа. Веднъж бяха излезли на разходка в планината. Току-що бяха отпразнували Нова Година. Братчето и сестричето си играеха на гоненица и криенка между дърветата. Казваха: „Това дърво е мое, това – твое!“ По едно време Мине поспря. Загледа се в борчето пред нея. На дървото забеляза бележка. Веднага извика брат си. Тя все още не ходеше на училище и не можеше да чете. Знаеше буквите, обаче. „Тази буква е на мама, тази е на тати“, казваше. Но не можеше да образува думи, да ги свързва в изречение.

- Батко, какво пише на това писмо? – попита. Чудно! Дениз не го беше забелязал. Прочете текста наум. Усмихна се.

- Хайде, батко, кажи какво пише?!

- Написали са: „Борче, Честита Нова година!“

Мине се усмихна. Много й хареса поздравлението.

- Батко, който го е написал, прилича на мен. И той си говори с всички за всичко. На всеки може да каже по нещо.

Наистина беше така. Мине забеляза една мравка, нарамила голяма троха и каза:

- Сестрице – мравчице, где така с този голям товар?

Като не получи отговор, продължи:

- Сигурно зимнина събираш?

А Дениз, отдалечавайки се, все се обръщаше и гледаше. Страх го беше да не срещне някое куче. И Мине си помисли за куче, и ето го пред нея.

- Здравей, куче, здравей! – поздрави го тя. – Аз няма да те ударя, не се бой, послушна съм. Каза и спокойно подмина кучето. Да, Мине беше в мир с всички и всичко.