← Най-скъпият подарък

Език на четене:

С името си

2 мин четене

Всички така й казваха в къщи, който я срещнеше и дори приятелките й в училище също. Може би затова, че с каквато и работа да се захванеше, бързо я свършваше. За уроците, не питайте! Още в час, докато учителят изрече нещо, тя веднага го запомняше и запечатваше в съзнанието си. И като се прибереше у дома само едно прочитане беше достатъчно. Беше достатъчно, но тя не се задоволяваше.

Кака й имаше тетрадка, в която си водеше бележки по дадена тема от вестници и списания. И тя ги ползваше. Затова беше спокойна, на училище отиваше гордо, по лицето й цъфтяха рози. С името си Гюлер, Роза. Да, наистина рози цъфтяха по страните й. Но често увяхваха, още преди да цъфнат. И Гюлер се натъжаваше. Тя и Сезер заедно отиваха на училище, а понякога и уроците си учеха заедно. Тази седмица Гюлер забеляза, че Сезер като че ли е обидена. Така й подсказваше вътрешния глас. Но не питаше за причината. „Щом се държи обидено, да се държи, да видим колко ще издържи!“, си казваше. Но тя самата не издържа и попита:

- Сезер, какво ти е? защо се надуваш? Цялата се промени. Изплюй камъчето, да видим.

Сезер мисли, мисли, после заеквайки, проговори:

- Ти реши задачите за контролното ми и ми ги даде да ги препиша. Не ти остана време да решиш твоите. Справи се само с едната, нали?

- Да, така беше. И какво от това? Нещо лошо ли има? – повиши тон Гюлер. Личеше си, че е обидена. Сезер наведе глава и проговори:

- Тогава защо твоята бележка е по-добра от моята? При това си решила само една задача.

- Ами питай учителката.

Третият час имаха математика. Сезер, окуражена пристигна в училище. Едва дочака третия час. И госпожа Узунова, с тетрадките в ръка влезе в клас. Всички бяха нетърпеливи. Искаха час по-скоро да видят грешките си. Раздавайки една по една тетрадките, учителката поглеждаше всеки и сякаш прочиташе мислите им. Като дойде ред на Сезер, тя се поспря така известно време, за да прочете мислите й, и рече:

- Другия път се постарай сама да решиш задачите.

Сезер се изчерви. Нямаше кураж да си вдигне главата и да погледне учителката. На ум си каза: „Тя гледаше навън през отворения прозорец. Как ме е видяла?“

През междучасието застана на същото място. Рече си: „Сега и аз да въздъхна, както направи учителката.“ Погледна в стъклото и какво да види? Не е за вярване! Всички ученици можеха да се наблюдават като в огледало. Опомни се. „Нямам право да се сърдя на Гюлер!“