← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Инджи

1 мин четене

Инджи беше истински бисер. Не кавайте, че не сте виждали такъв бисер, истински. Като излизаха на разходка с мама и татко всеки, който минаваше покрай тях, й се радваше. А Инджи им пращаше въздушни целувки. Така им благодареше, нали?

Всички деца я обичаха. Че беше хубава, хубава беше. Но като оставим хубостта й настрана, тя привличаше вниманието с чудния си глас. Чуеш ли я отдалеч, ще си кажеш: „пее славей, кацнал на розова клонка.“

Това прекрасно момиче беше бисер и в училището. Там всяка година се организираха какви ли не мероприятия. И тя участваше във всички. Пееше песни, декламираше стихове. Кой дошъл, кой не, Инджи винаги е била там и все в първите редици. Тя беше станала първенеца на класа. Както и на цялото училище. Усмивки озарили лицата на съучениците й. Едни такива криви усмивки, но все пак усмивки.

А колко хубаво щеше да бъде, ако всеки един клас представляваше низ от бисери! Тогава всички лица от училището щяха да са усмихати. И учителите щяха да се гордеят много повече. Хвала на такива ученици, истински бисери! Дайте да превърнем всеки клас в низ от бисери. Става ли?

Да-а, разбира се, че става! И то още как! Стига да има желание. Това е достатъчно!