← Невключени в книгите

Език на четене:

2003

Не казвай „богат съм“, една вихрушка стига...

2 мин четене

Имах един белобрад дядо, с прошарени коси и вежди. Хюсеин ага го наричаха в поповското село Гагово. Вечер събираше внуците около себе си и започваше да разказва понякога приказка, понякога някоя случка, която беше преживял. И всеки път повтаряше тези думи:

Стопанино на имот, на стока,

къде е първият ти стопанин?

И стоката е лъжа, и имотът е лъжа,

хайде, позалъжи се и ти малко...

- Така е дошло, така си върви, чеда мои – казваше.

- Този имот, който виждате, е само прашинка от имота на Хюсеин агови. Какво ли, какво ли нямаше там! Ниви безкрайни, стада, добитък безброй, ратаи, работници и още какво ли не. Но ето че времената не си вървят, както са вървели.

Не казвай „богат съм“, една вихрушка стига,

не казвай „хубав съм“, една пъпка стига...

Тази „вихрушка“ беше смъртта на баба ми. Навярно и вие сте били свидетели на такива сцени. Един ден лелите и чичовците ни се струпаха в нашия дом. Помислихме си: да не би някой обичай да е бил забравен. Не. Беше започнала кавга за наследство, каквато на никого не му беше идвала на ум. Онези безкрайни ниви ги поделиха, направиха ги на парчета. Тук е песъчливо, тук е каменливо, казваха, хванаха се за гушите. Поделиха всичко, чак до юргана и дюшека, на които беше спала, до паниците, от които беше яла, до гърнетата, в които беше готвила. На всичко отгоре пак се разделиха сърдити един на друг. До смъртта си не си проговориха заради тази разправия за наследство.

Мина се време, внуците на Хюсеин ага пораснаха, сближиха се с науката. Станаха специалисти с висше образование в различни области. Дядо ми с гордост говореше така:

- Онова, което прави човека човек, което въздига честта му, е науката, деца. Богатството не пази човека, ти трябва да го пазиш, ти трябва да му бъдеш пазач. Ако не можеш да го опазиш, изплъзва се от ръцете, сменя стопанина си.

Октомври 2003