← Невключени в книгите

Език на четене:

2004

Споделяне

2 мин четене

В какви ли не положения изпада човек…Погледнеш, не се побира в кожата си, ври и кипи от радост, прелива като пълноводна река. Друг път навежда глава и потъва в размисли, остава всред хората сам със себе си.

Спомняте ли си, миналата вечер се бяхте в бара и Мерал беше с вас. Не знам дали забелязахте състоянието й. По едно време певицата подхвана “Самотна съм, самотна.” Тогава Мерал не можа да сдържи изблика на сълзите си. Тутакси излезе на вън, сви се в един ъгъл и избърса сълзите си. Ала никой от вас не я забеляза, не рече “Какво ти е?” Не й подхвърли две сладки думи, никой не сложи мехлем на горящата й рана. И така, никой не разбра мъката на Мерал. Всеки беше в своя вихър, а Мерал сама с несподелената си мъка.

Беше в навечерието на байрама. И леля ви Хафизе беше сама със себе си. По стар обичай както е редно направи халва, палачинки. Тази вечер искаше да сподели залъка си, софрата си с близък човек или с някой случаен пътник. Колко много мисли бушуваха в главата й. Блъскаха се в празното пространство. Въпроси – отговори,отговори – въпроси и понякога въпроси без отговор… отговор без въпрос. Също както е в живота, несподелена самота.

Ерол днес беше съвсем друг. Радост бликаше от очите му, от движенията му. Какво ли се беше случило?

Ето, влезе сред приятелите си и намери Ердал. Поразходиха се в градината и седнаха на една пейка. Ерол бликаше, кипеше от вълнение. Говореше нещо с ръце, с очи. Ерол говореше, Ердал слушаше. Вълнението на Ерол се предаде и на приятеля му. Заедно се радваха, заедно се вълнуваха. Ерол какво ли сподели с приятеля си? Сигурно радостта си, щастието си, защото и щастието и радостта трябва да се споделят. Споделиш ли, някак ти олеква, в душата ти се настанява едно друго чувство.

Млади приятели, сигурно сте изпитвали нужда да споделите много неща. Като мъката се споделя, би трябвало и самотата, и радостта, и щастието да се споделят. Останат ли в теб, те парят, изсушават те, а споделиш ли ги, ти става леко, иска ти се да литнеш надалеко.

Надие Ахмед