← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Разкази, в които се оглеждам

2 мин четене

- Душата мери ли се с години или с килограми?

Този въпрос ми задаваха много деца. „В годините на съвместен живот никога ли не сте се обиждали?“ Казваха. Не знаех какво да им отговоря. Последваха още много въпроси, все едни такива. Още на един въпрос не бях отговорила, другият се задаваше.

- Или не си спомняте такива моменти? казваха.

Какво да кажа, това не са година, две. Години, години бяха минали откакто бяхме заедно.

Като се кажат петдесет, изглеждат много. Особено като се имат предвид вашите години. Да, много са. Но друго е да зададеш този въпрос на тези, които ги навършват, които ги носят върху себе си, в себе си!

Когато бях на вашата възраст, един ден попитах дядо ми Хюсеин:

- Дядо, деденце, ти на колко години си?

Дядо лекичко се поизправи и с гордост рече:

- Осемдесет, чеденце, осемдесет!

- Вай, колко много си живял, дядо (исках да кажа, но не можах)

Само си прехапах устните.

Изглежда дядо ми забелязал гримасата, подскочи като ужилен от оса и рече:

- Какво, много ли ти се видяха моите години?

Аз се обърках. Не знаех какво да му отговоря.

- Аха, можах да изрека.

Изплаших се, да не би да ми се сопне, когато вдигна тоягата над главата си и очерта един кръг. Очите ми се движеха по очертанията на тоягата. Дядо ми рече:

- Еее, какво видя?

- Нее, нищо не съм видялa, рекох.

- Ето, и аз това съм видял, искаше да каже. – Значи нищо не съм видял.

- Значи нищичко не си видял, казваш, така ли?

- Да, така може да се каже. Човек колкото и много да живее, за него не са много тези години.

А когато вървяхме, понякога се спираше – дъх да си поеме, после пак продължаваше.

- Щом поема дъх, значи човек иска да продължи, иска да се равнява с младите, рече.

- Нали се казва душата не старее!

Наистина, душата не старее, нито пък се мери с години, с килограми.

Така е било, така и ще продължи дорде има живот на този бял свят.