← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Бащата природа

1 мин четене

След часовете си тръгнаха заедно за вкъщи. Това прибиране се превърна в конференция за Назлъ, Алев и Амира. За какво ли не си говореха! За земното кълбо, за земетресенията, за дъждовете, за каквото се сетиш… Амира беше най-малката между тях. Веднъж попита:

- Какво е това Бащата Природа?

Назлъ и Алев откликнаха в един глас:

- Много бързаш, ще четеш и ще научиш.

- Не може ли сега да ми отговорите?

Алев се разпали: (Нали името й е Пламък!)

- Това не може да се каже с една дума! Знаеш ли кога ще видиш бащата Природа? Когато прочетеш такъв куп книги, колкото си висока! Разбра ли? Огледай се наоколо. Всичко, което виждаш е част от Природата.

Времето беше облачно. Ръсеше лек дъждец от време-навреме.

- Ами облаците, а дъждовете? – попита Амира.

Тя смяташе да пита за каквото се сети. Но Назлъ я изпревари:

- Амира, не разбра ли?

Алев добави:

- Каквото виждаш на небето, на земята и в морето е плод на бащата Природа.

Амира се тросна:

- Много ме замислихте! Искате да кажете, че ще науча всичко като порасна и стана като вас.

- Питаш за облаците, нали? – попита Назлъ. – Облаците се образуват от парата, която се издига над реките, язовирите, моретата и тези пари се връщат на земята като дъжд.

Амира доволно изгледа Назлъ и Алев.

И винаги, когато се заоблачеше и завалеше дъжд, тя си спомняше този разговор.