← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Добри дела

2 мин четене

Шенай и Гюляй са като сестри. В една махала живеят, в едно училище учат, дори си споделят един чин. Приятелки, като сестри. Понякога дори по-близки от сестри. Заедно играят, заедно учат. Но какво значи приятел? Това често значи да мислите и постъпвате еднакво. Случва се Шенай и Гюляй да спорят и като стигнат до разбирателство, двете се прегръщат горещо. Това, което ги сближава е дълбоката почтеност на техните характери. Един ден, както си приказваха, Гюляй си помисли: „Дали да споделя с Шенай това, което ми хрумна? Може да се ядоса.“ И тя не каза на глас хрумването си, изтърпя два дена и накрая се реши.

- Шенай, искам да ти кажа нещо, но не знам как ще го приемеш.

Шенай се зачуди.

- Хайде, казвай по-бързо! – нетърпеливо подкани тя приятелката си.

Гюляй бавно каза:

- Както знаеш, в града ни шетат групи чужденци, избягали от войната в техните държави. Събират изпопадали по земята парчета храна. Мисля, че няма да е лошо да поставим стъклени шкафове с храна на разни места по тротоара. Добре ще е, нали?

Шенай се замисли. Сините й очи блясват от възхищение като същински звездици. Прегърна приятелката си.

- Чудесна идея! Утре можем да я споделим с учителката. Може да помогне, а и други могат да се присъединят.

Идеята на двете приятелки е приета с възторг от целия клас. Веднага се хващат на работа. За няколко дена, градските забележителности привличат вниманието на хората със своите сини шкафове, пълни с различни сирена, кашкавал, хляб и пакети плодове, зеленчуци или пък напитки. Първо към инициативата да нахранят бежанците се присъединяват учениците. Със спестените си пари пълнят шкафовете и канят гладните. Училището се превърна в огнище, изпълнено с възторг. Подхвърлят се различни идеи. Не мина много време и по шкафовете се появиха надписи: „Моля, заповядайте!“ по-късно към идеята на децата се присъединяват и родителите. Хвалят отрочетата си:

- Децата ни изпревариха! Откриха пътя към добрите дела преди нас! Браво! – казват те.

И вече като пазаруват, купуват вместо по един, по два пакета храна. Единият за шкафа. И така те никога не остават празни. Радостта на Шенай и Гюляй озарява лицата им. Очите им блестят, а движенията им се изпълват с ослепителна радост. И поведението на чужденците се промени. Преди да вземат от храната, те поставят дясната си ръка на сърцето, после на челото, прочитат молитва и благославят благодетелите си.