← Най-скъпият подарък

Език на четене:

На брега

2 мин четене

Днес бяха оставили Али да пази дома. Стопаните заминахa за големия град. Незнам какво има в този голям град. Сигурно ще ни разкажат. Е, ако не разкажат, поне ще ми донесат поздрави, помисли си Али. И продължи наум в този дух: „Не бързай, след деня идва нощ, ще разбереш всичко като се свечери“.

Сега да поговорим за Мраморно море.

Виждали ли сте някога Мраморно море сутрин, щом се събудите? Аз съм го виждала много пъти. И колкото пъти съм го виждала, винаги е било различно, все по-различно и по-различно. Ама като тази сутрин никога не го бях виждала! Представете си една голяма, ама много голяма тепсия. Докъдето поглед ви стига. И тя не е празна. Да, ама с какво е пълна? Познахте ли? Не! Пълна е с желе, да, познатото ни желе!

Краят на месец март е. Утре е първа пролет. „Добре дошла, пролет!“, ще речем. Навсякъде е покрито със зеленина. Сливовите дръвчета вече са съблекли белите, булчински одежди. И всеки момент ще се облекат в зелено. Няма да мине много време, когато децата ще започнат да вдигат главица нагоре, за да търсят малките, зелени плодчета. Песента на морето се чува отдалеко. Като че ли казва: „А мен ме забравихте?“

Али, сякаш дочул гласа му, рече:

- Ще отида да обиколя брега! Както правехме през топлите, летни дни.

Обичаше разходките. Навечеря се и хайде! „Подай ръка, море!“, хуква да се разхожда. Обикаля брега като миналото лято. Един път натам, друг път насам. Отвреме на време събира миди, от хубави по-хубави. Приятелите му го очакват, така ги беше свикнал, мидите да са от него. Али подскача по брега, събира миди, подскок насам, подскок натам! И така, подскачайки, една мида се заби в ходилото му. Избяга от вълните, охкайки. Хвърли се върху пясъка. Незнайно защо, той много се страхуваше от кръв. (като всички деца, нали?). Наведе се и погледна. Не можа да повярва на очите си! Облаците, които премрежваха погледа му, се стопиха и изчезнаха.

- Слава на Всевишния!, му се искаше да каже. Погледна нагоре.

След това премеждие, Али си обеща: „Вече внимателно ще стъпвам върху пясъка. „Едно премеждие е по-добро от девет съвета!