← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Гласът на сърцето

1 мин четене

Сърцето може ли да говори? Сърцето има ли глас? Ще речете – няма. Ама елате и попитайте Йоге.

Йоге е с много нежна душа. Ако приятелите й се изпокарат, докато заспи все за тях ще мисли. Понякога й се иска и с нея да бяха се скарали. Майка й я наблюдава с питащи очи, иска да разбере какво преживява. Но не може, защото дъщеря й се старае никого у дома да не натоварва с проблемите си, отвън Йоге се държи сякаш няма нищо, но вътре в нея сякаш има друг човек, който казва: „Защо мълчиш? Това приятелство ли е?“ Йоге много мисли. „Този глас е на моето сърце.“ И реши да го послуша. Един ден Нурай се скара на Мерт.

- Ти не си никакъв приятел! – извика. – Защо не помогна на Оуз? Можеше да препише контролното от теб.

Йоге веднага подскочи.

- Как да преписва? Срамота! Като че ли учителят няма да разбере! Оуз можеше да си научи урока в къщи. Можеше да попита някого, щом не разбира задачите.

Сега Нурай се разсърди на Йоге. Обаче Йоге реши да не й обръща внимание. Този разговор й показа, че гласът на сърцето не я лъже. То не търпеше неправда.

- Аз никого не защитавам – каза тя – Само слушам гласа на сърцето си. То никога не ме лъже.

„Не всички са с открити сърца като мен. – помисли си Йоге. – Мълчат си. Защо е така? Не искат никого да обидят, а по такъв начин кому помагат? На мързеливците. Знам, че съм права и трябва да слушам само гласа на сърцето си“ – си каза Йоге.