← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Нигяр

1 мин четене

Да, Нигяр е вашата сестричка. Защото е малка. Не знае четмо-писмо. На шест годинки, току-що ги навърши. На училище не ходи Нигяр, ама е работливо момиче.

На съседите им бяха дошли гости. На вратата се позвъни. Домакинята беше заета и помоли гостенката:

- Би ли отворила вратата. – рече.

Гостенката открехна вратата. Насреща й стои едно малко, слабовато момиче.

- Аз дойдох да работя. – рече.

Гостенката се зачуди.

- Еее, какво ще работиш? – попита.

- Ще почистя вътре. – отговори детето.

Отговори и веднага взе леген и кърпа в ръце.

- Първо ще избърша килима. – продума.

Намокри кърпата и започна да бърше, колкото сили имаше. Смени водата и същото направи с плочките.

Гостенката я съжали.

- Хайде, стига толкова, измори се!

- Йооо, не стига, още не съм свършила! Сега ще обера прахта. – възпротиви се Нигяр.

Този път и гостенката се противопостави.

- Така ли, сгрешила си!

- Защо?

- Защото, работливо мое момиче, преди да измиеш пода, трябваше да избършеш прахта.

- Защо?

- Защото като бършеш прах, без да искаш ще напрашиш, затова.

Нигяр се замисли. „Значи има неща, които още не зная.“ Спомни си думите на дядо си и рече:

- Ако подложиш под краката си това, което незнаеш, главата ти ще опре в небето!