← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Сестри ли са?

1 мин четене

Който ги видеше се чудеше. Примигваше веднъж, дваж и пак ги поглеждаше. „Да“, си казваше и потискаше възхищението си.

- Какво значи „да“?

Това значи, че на пръв поглед сестрите бяха съвсем еднакви. Скрий едната, извади другата! Ще речеш, че е една и съща. Но ще сгрешиш. Истината беше съвсем друга. Да, сестри са. Но с една година разлика, затова по-голямата изчака една година, за да тръгнат заедно на училище. В едно и също училище, в един и същи клас. Дори на един и същи чин седяха. Съучениците им ги разпознаваха, нали всеки ден бяха заедно. А учителите? Те не можеха да ги различават. Затова, когато ги изпитваха, отваряха дневника и поглеждаха вътре. „Вчера коя изпитах?“, се питаха и затваряха дневника. Изпитваха другата сестра.

Наистина на пръв поглед бяха съвсем еднакви, като две капки вода. Начинът им на мислене, обаче, беше различен. Едната беше ученолюбива, а другата – повърхностна. Не че не си четеше уроците, учеше ги. Но набързо, през куп за грош. Затова и получаваше по-ниски оценки. С малка разлика, но по-слаби.

Двете сестри се различавахa и по характер. Голямата беше усмихната, пръст да й покажеш, тя се смееше. А другата беше сериозна, по-сериозна. Каквото и да направиш, не можеш я разсмя. Но пък лесно се разплакваше. И най-дребната несправедливост я разстройваше.

И така, заедно започнаха училище. Елате сега да видите по-малката сестричка! Така се стегна, че не само съучениците й, но и учителите се изумиха. Завърши заедно с по-голямата си сестра и то с еднакво високи оценки. Накрая на учебната година, радостта на родителите им беше двойна!

Така двете заедно стигнаха до университета.