← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Джуди

2 мин четене

Истинското й име беше Джайда. Но всички я наричаха Джуди.

- Джуди, ела у нас!

- Джуди, може ли да сме приятели?

- Джуди, ела да си играем!

Може би краткото й име звучеше по-добре? Или защото беше хубаво момиче? Всички я наричаха така.

Джайда беше сръчна, внимателна с всички и това правеше впечетление. Дойдеше ли някой в къщи, тя седеше до големите и захласното слушаше разговора им. Изпитваше удовлетворение от това. Ако се забавеше повече, майка й лекичко я побутваше и по погледа й, момичето разбирааше намека. Това се беше случвало многократно и затова, дойдеше ли някоя приятелка на майка й, нямаше нужда тя да й намеква, каквото и да било. Джайда си взимаше книгата, отиваше в стаята си и започваше да чете. Понякога учеше уроците си, друг път се унасяше в някоя детска книжка.

Един ден дойде приятелката й Едже. Поговориха си на вратата.

- Готова ли си за училище?

- Като че ли... – отговори Едже.

Джуди се зачуди на този отговор.

- Какво значи „като че ли“? – попита тя.

Това значеше, че не е съвсем готова, но те се заприказваха. Говориха за какво ли не, за приятелки, за учителите и не щеш ли, без да разберат, беше дошло време за училище.

Още първия час учителката изпита Джайда. Джайда се зачуди. Нали онзи ден я изпитаха? Как така? Ето че става! Учителите познават психиката на учениците, знаят какво мислят, знаят, че се успокояват след изпитване. Джайда се изчерви. Започна да си разтрива ръцете, главата я засърбя, лицето й пламна.

Учителката изчака малко. Не я препита за стария урок. Зададе й въпрос от новия, после още един... Джайда се притесни, очите й се наляха. Сълзите се отприщиха като дъждовни капки и потекоха по страните й.

- Какво става, не си ли готова?

Джайда само поклати глава. Искаше да каже „да“. Учителката стана сериозна. Лицето й се изопна. Цветът на очите й се промени, погледът й се изостри.

- Сега ще ти намаля оценката. – каза тя.

После с поглед обходи всички ученици и заключи:

- Повече не искам да се повтаря такова нещо. Казвам го на целия клас, на всички ви. Ясно ли е?!