← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Вие му сложете име

3 мин четене

Госпожа Ирем днес се беше отдала на кухнята. Стана рано и още със ставането си, започна да се подготвя. Разбира се, имаше повод, днес беше рождения й ден. Току-виж, внуците й подранят. Беше сръчна и беше отхвърлила повечето работи. Щом приготви всичко, подреди масата, както тя си знаеше, украси я с цветя, ястия, бюреци, баклави… Сложи ръце на хълбоците, застана отстрани и поогледа още веднъж. Дали всичко си е на мястото, дали няма някакъв недостатък? В този момент на вратата се звънна. „Тъкмо навреме свърших“ си каза тя. И отвори. Внучката с нейното име и братчето й Едип й подадоха кошницата с подаръка. Чакаха реакцията й. Ирем отвори кошницата и що да види?!

Вътре имаше едно малко, синеоко и бяло, снежно бяло същество. Домакинята се паникьоса. „Какъв е този жив подарък?!“ очите му същински сини мъниста против уроки. Прегърна го и после го върна в кошницата. Не знаеше как да го погали. Кръсти го Бонджук, т.е. Мънисто. Тези очи много подхождаха на белия кожух. Бонджук много бързо свикна със стопанката си. Защото още същия ден Ирем ханъм му обясни: „Тук можеш да влизаш, тук е забранено. Това е тоалетна, запомни я добре.“ Хем му говореше, хем размахваше показалец.

Ирем и Бонджук бързо се обикнаха. Споделяха си както леглото, така и възглавницата. Ами кухнята? Бонджук искаше да опитва яденето, заедно със стопанката си.

Какво? Ти ли ще се караш на Бонджук? И да видите вие как се сърди! Първо отива и разсипва паничката си с вода, а после се крие под масата. Но не изпуска от очи стопанката си.

А пък рече ли тя да си почива, Бонджук лекичко подскача и хоп! – при нея. И той се кани да спи. Слага глава на същата възглавница и започва да преде една нота по-тънко от стопанката си. Каква хармония! Само стой и слушай! Това също си е някакъв вид музика.

И на пъргавината на Бонджук не можете да не се възхитите. Спалнята е с двойна врата. Вечер госпожа Ирем дръпва високата колкото човешки бой, телена врата. Бонджук идва и се моли: „Мияу, мияу!“ Никой не чува. Ирем се прави на заспала. Но Бонджук не се отказва. „Знам си аз работата, мияу, мияу!“ И на един подскок, хоп! – в спалнята. С меките си лапички скача в леглото и щом сложи главица на възглавницата, спи ли спи, чак до сутринта. Бонджук е хем другарче на госпожа Ирем, хем помощник. Муха да кацне върху цветята на терасата? С такава ловкост се хвърля, че с един замах мухата изчезва! Гледаш и не вярваш на очите си!

Зимно време панелните апартаменти са студени. А Бонджук обича топличкото. През зимата не ляга в своето кошче, а спи на радиатора. Не го подминавайте, макар и животинче, душицата му също е ценна.

И вие го нарекохте Бонджук, нали?