← Невключени в книгите

Език на четене:

2000

Който дойде, кара те да жалиш за отишлия си

2 мин четене

разказал: ИСМЕТ ТЮРКМЕН

Имало едно време, нямало. В стари, прастари времена, когато ситото било в сламата, село Агалар си имало пазач на гробищата. Прочут, та прочут пазач бил този пазач. Хората от селото треперели като лист, че от къщата им ще излезе мъртвец. Нали казват: не от всяка къща излиза невеста, но от всяка къща, колкото щеш, излиза мъртвец. Защото този пазач на другата сутрин изваждал от вечните им жилища мъртъвците, погребани според всички обичаи и порядки, събличал им кефините и ги продавал. Да не щеш ли, един ден смъртта, където и да била, увиснала и на неговата яка. Спасение няма. Само нероденият не умира на този бял-беленичък, светъл-светъл свят. След покойника мъжете от селото и го донесли и го положили на мусалла камъка. За мъртвец лоша дума не се казва, но този път хората не могли да обуздаят езика си. „Аллах да го убие!“, „В джехенема да гори с буен пламък!“ – викал народът с изгорена душа. Накъсо казано, и пазачът на гробищата си напълнил кладенеца. Мястото му заел синът му. Тоест синът му станал новият пазач на гробищата.

Новият пазач бил видял със собствените си очи всичко, което станало, и бил слушал, бил чул със собствените си уши онова, което се говорело. Сега ден и нощ мислил какво ли да стори, та да покрие лошото име на баща си. В ума му капнала една невиждана, незнайна мисъл, която на никого дори през крайчеца на ума не би минала. Веднага извадил баща си от гроба, взел кефина му и го продал, както правел баща му, а самия него го забучил в гроба, знаете ли как – набит на кол. Тази случка бързо-бързо обиколила селото. Който чул, който не чул, хукнал към гробищата. Който видел какво е станало с пазача на гробищата: „Срам и позор за този нов пазач. Какъв лош човек бил, куче, мръсник!“ Бива ли такова зло? Да беше жив баща му, та народът да не беше ставал свидетел на такъв срам.

Нали казват: който дойде, кара те да жалиш за отишлия си.