← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Уважението трябва да се заслужи

2 мин четене

Криси е нежно момиче. Съученичка е на Дерин. И двамата са в един и същи клас. Криси е една от успелите ученички, също като Дерин. Тази вечер Дерин беше поканил съучениците си на гости. Криси беше закъсняла. Щом дойде, Дерин й предложи един мек стол. Криси, беше приказлива, не се чувстваше чужда. С радост наблюдаваше веселите шеги; на Дерин и сестричката му Амира. После се смееха, смееха заедно. По едно време Дерин се наведе и подшушна нещо на Криси и после я хвана за ръцете и я поведе при другарчетата. Защото му се искаше и тя да бъде заедно в игрите, заедно да се забавляват.

Този път игрите им се промениха. Заедно с новодошлите другарчета взеха Криси в средата и подеха друга игра: на въпроси и отговори. Едно от децата задаваше въпрос, а който знаеше вдигаше ръка, като в клас и отговаряше. Който отговори на най-много въпроси печелеше награда. И знаете ли каква беше наградата, най-много желаните от вас шоколад, курабийки и най-много използваните тетрадки и моливи.

Тази вечер Криси се прибра вкъщи с най-много подаръци. И тя беше доволна и съучениците й също. Криси беше заслужила това.

И още нещо.

Тази вечер таткото на Дерин се прибра вкъщи малко по-късничко. Може би от вълнение, на Дерин не му се спеше. И веднага разказа на татко си всичко, от игла до конец. Обаче най-много за Криси говори.

На следващата вечер татко му и Дерин излязоха на разходка. И така разговаряйки се баща му влезе в един магазин. Дерин ненадейно подскокна.

- Татко, рече, знаеш ли Криси колко много ще се зарадва на една такава количка.

- Коя ти харесва? Рече баща му.

Дерин се зачуди, после подскочи, като посочи тази, на която беше закован погледът му.

- Ето, тази, рече и си представи Криси, мислейки си: „Хем и в игрите ще бъдем заедно.“

Криси беше заслужила този подарък като първенец в училището и като най-обичаната и уважавана съученичка.

Ето, това е заслужено уважение.