← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Сърдечна дружба

1 мин четене

Тя ми е много близка, сърдечна приятелка. В хубави, в тревожни дни, винаги сме една до друга. Миналия ден ми се обади, болна била. „Умирам от главоболие, моля те веднага, ако можеш да ми лееш куршум“ рече. Изпълних желанието й, и с нетърпение зачаках отговор. Жалко, много сме далеч една от друга. Добре, че имаме телефони под ръка. Всяка минута можем да се чуем, да се утешим или да се посъветваме.

Но времето тече, бяха се изтърколили много дни, дори години. Дръвчетата, които бяхме посадили, сега са големи, клонести дървета, дори започнаха да раждат плод. Отначало се радвахме на плодовете, правехме седенки за брането, веселяхме се, пеехме, играехме. Ето че минаха години. Посадените фиданки вече са големи, клонести дървета, обсипани с плодове. Отначало се радвахме на всеки плод. Събирахме се на седенки за бране, веселяхме се. Така годините се търкаляха. Фиданките вече са големи дървета и все още с кошници берем плодовете им. Дворът ни се напълни с детски глъч. Гласовете им като звънчета и спящите птичета събуждат от сън. Но жалко, немощните гласове на бабите им не достигат до тях.


Приятелката ми се обади тази сутрин. Гласът й беше по-ведър, не трептеше вече.

„Благодаря на Аллах“ си рекох, ако съм помогнала.

Аллах винаги е при падналия.

Хиляди благодарности.