← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Нашият дом

2 мин четене

Вратите на нашият дом са отворени докрай.

Живеем в един престижен квартал на столицата. Водата му е лечебна, лекува много болежки. С други думи казано – с игла да се търси, трудно се намира такова място. Ето, в средата на този квартал се издига една триетажна бяла къща. Ако се погледне отгоре, от боровата гора, ще речеш, че е кацнал лебед сред ливади. Ето, това е нашият дом, който сме построили с ръцете си, с потта си. Тук прекарваме живота си, и хубаво и лошо, както със съседи, така и с кучето и котката. Този дом ни е всичко на таз земя. Скъпа като душите ни. Децата ни тук се родиха, тук отраснаха. Този дом стана и техен подслон. Не само техен, подслони и техните деца и внуци. С други думи този дом подслони четири поколения под стряхата си. Тук се посрещат гости от Лудогорието, известен като Делиорман. Тук са отсядали приятели от страната, приятели от Турция, Румъния, Франция, Полша. Тук гдето не се насищаш нито на въздух, нито на вода, нито пък на сладка дума! Сега споделяме тоз дом и въздух със син, снаха, внуци и правнуци. Нека Аллах да ни съхрани, все така да продължи.

Ето, звъни се на външната врата. Поглеждам часовника и веднага хуквам на вън. Да, часовникът показва седемнадесет. По това време неканени гости не ни посещават, си казвам. След малко моята усмихната правнучка Амира ще погледне от прозореца на червения училищен автобус и с пръстче сочейки устата си, ще си помисли „баба дали ще отгатне тази гатанка?“

Трудничко ще бъде!

През това време тя наистина се усмихва и си казва: „Баба нищо не забеляза!“

А баба й се досеща и ръкопляскайки изрича: „Отгатнах, отгатнах!“. Амира още продължава да си крие устата. Не може да повярва на очите си.

Да, но гатанката е отгатната!

Да, вашето другарче, моята правнучка е пораснала.

Всички ръкопляскат. Още един зъб е освободил място за новия!

Нека всички деца да си сменят млечните зъбки с нови, за да растат, растат!