← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Разходка

2 мин четене

Вили много обичаше да се разхожда. Имаше ли свободно време, тръгваше към гората. Но не обичаше да се разхожда сама. Защото не можеше да си говори сама. Не че не можеше, но нали знаете как наричат тези, дето го правят? Затова винаги си намираше другарче. Днес е събота.

- Да, Нарин днес не е на училище. Няма да ме обиди като ми откаже, ще излезем заедно.

Така мислеше Вили. Така и направи. Беше есен. Хората бяха излезли навън. Есен, огледаш ли се наоколо сред природата, да, есен беше. А слънцето напича ли, напича. Младите навън са без жилетки, а децата по къс ръкав, по шорти. Улиците и градините бяха покрити с опадали листа. Пъстри, шарени листа. Все едно, застлан пъстър килим на земята. Вдигни глава и погледни дърветата! Голи-голенички. Съблекли са зелените одежди, все едно са на плаж. Двете приятелки така се бяха увлекли в есенната красота на природата...

На Нарин тази разходка много й хареса.

- Вили, рече, утре пак ще излезем заедно. Този път ще минем от горната страна на гората. Ще наблюдаваме отвисоко пейзажа.

Бяха пристигнали в гората. Колко беше хубава дъбовата гора, прекрасна. Казват, че дърветата отморяват човека. Двете приятелки опряха гърбове о две дървета. Така, онемели, постояха две-три минути. Вили пое дълбоко въздух и рече:

- Значи е вярно, това което се говори.

- И аз щях да кажа същото, рече Нарин. И продължи:

- Сега още веднъж ще прочета уроците и съм готова за понеделик.

Вили се замисли и каза:

- А кога ще решим задачите!

- Вай, бях забравила за задачите! Можем да ги оставим за утре – добави Нарин.

Вили още преживяваше невероятната, есенна картина и разясни:

- Мисля да повторим и утре разходката. Също като днес.

- Разбира се както направихме днес, същото – потвърди Нарин.

Двете приятелки, определяйки програмата си за двата дни, продължиха още малко и после тръгнаха към къщите си. Вървяха и размишляваха.

- Вили, аз мисля следното: предлагам и двете да опишем тази разходка и да прочетем съчиненията си пред класа. Какво ще кажеш? Може и другите да се вдъхновят. И така, другата седмица може да дойдем с целлия клас!

Вили се развълнува. Промълви:

- Чудесно, чудесно!