← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Зададе се пролет

1 мин четене

Навън времето е топличко, топличко. Джем излезе в градината и се огледа, ей тъй наоколо. Слънцето светеше ярко, той премигна няколко пъти с дългите си като лайкучки мигли. Снегът омекна и започна да се топи. Снежният човек се смали. Като се разхождаше насам-натам, Джем закова поглед в една точка. Закова се удивен. След малко гласчето му звънна като звънче:

- Бабоо, ела да видиш какво се показва под снега!

Баба му дотича. Беше любопитна да разбере какво става. Застана до Джем и що да види? Сигурно и вие ще се зарадвате. Едно кокиче, с острата си главица е пробило снега и излязло на бял свят. Усмихнато гледа към Джем. И баба му се усмихна, погали момченцето и продума:

- Дете мое, това цвете е предвестник на пролетта. Това значи, че вече идват слънчевите дни. Пролет иде, сине!

Джем като че ли чак се обиди на тези бабини приказки. Сериозно погледна баба си, после се взря в цветето, което си бе показало главичката изпод снега. Щом баба му се прибра, Джем, без да вдига глава и без да се оглежда наоколо, свали леко шарената си ръкавичка. Свали я и бързешком дръпна и откъсна цветето, което се смееше на слънцето. Дотича в къщи радостен:

- Бабо, бабо, зимата няма да свърши! Чу ли, зимата няма да свърши. Аз откъснах това цвете и го хвърлих!

Баба му, незнайно зашо, се усмихна и предупреди внучето си:

- Цветята не се късат, сине. Но дори и да си го направил, това няма никакво значение. Щом цветето се е появило и е рекло: „пролет иде!“, връщане назад няма. Значи наистина пролетта ще дойде!