← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Текст от задната корица

1 мин четене

Човек изпитва гордост от това, че е приятел с някои хора. И аз съм щастлива и се гордея, че познавам Надие. Възхищавам й се.

Запознах се с нея, когато беше говорителка в Ради София. С мекия си глас, тя четеше новини, разкази, стихове и спечели уважението и обичта на народа. Ето, така я познавах тогава. С течение на времето дружбата ни се задълбочи и укрепна.

Надие и сега пише книги за деца, по такъв начин и ние я опознаваме още по-добре.

Знам, че се чувства щастлива, че пише за деца. Когато пише, тя не измисля сюжети. Тя черпи темите от живота. В разказите си тя не прави разлика между, нации, религии, тя учи децата на уважение един към друг, на добро поведение. Това са основни елементи на възпитанието.

Внимание привлича и това, че писателката отделя голямо внимание и на това, че децата, които носят красотата на природата, полагат усилия за опазването й, което е и актуален проблем на човечеството.

Като прелиствам книгата й, особено много ми въздействат на място използваните народни поговорки. Тя е писателка, която умее майсторски да влива душевната си красота, сърдечната си чистота в разказите, които пише.

Тя е единствената жена у нас, която пише за децата на турското население в България. Гордея се с нея.

ХАФИЗЕ САИДОВА-МУСОВА - учителка