← Kitaplara girmeyen yazılar

Okuma dili:

2008

Bu metin yalnızca Bulgarca olarak elimizde.

Меги

2 dk okuma

Меги беше ниска прегърбена, набръчкана, една до друга с много бръчки. В ръката си държеше един стрък роза, неразцъфнала роза. А на устните й цъфтеше разцъфналата роза. Така с двете рози вървеше, клатушкайки се на две страни. Усмивката е стимулът, импулсът на живота. Да, от съсухреното й тяло бликаше живец, енергия за живот. Розите увяхват, хората остаряват, ала духът остава вечно млад, който цял живот сее надежда. Вътрешният мир е огледало на лицето.

Вървейки, унесена Меги влезе в един луксозен ресторант. Млади сервитьори сновяха надолу нагоре. „Божичко, какво ли ще стане сега? Ще й се скарат ли? Ще й позволят ли да седне на тези празнични маси? си помислих.

Не е, тъкмо на опаки, сгрешила съм!

Двама млади сервитьори щом я зърнаха, хванаха я подръка и я настаниха на най-хубавата маса. Маса в центъра на ресторанта. Взеха розата от ръката й и я поставиха във ваза. Нещо й подшушнаха. После с пресипналия си глас тя се смя, смя. Лицето й още повече се набразди. В угасналите й очи блеснаха искрици. След това се заоблачиха, навлажниха се и унесено потънаха в блян. От този въображаем свят Меги се свести от шума на хартия. Стресна се. Тези същите младежи – сервитьори донесоха ваза с рози и картичка с надпис: „Честит рожден ден, Меги!” и на двете й бузи кацнаха две – целувки пеперудки. А след малко масата беше препълнена с най-различни ястия, плодове, сокове и какво ли още не? Мине не мине всеки се отбиваше при нея, всеки по своему поднасяше своите поздравления. Масата се трупаше с най-различни подаръци, с пъстри цветя. А много клиенти минавайки покрай нея се усмихваха признателно, казвайки й „Ти ни донесе късмет” и пъхаха кой пари, кой пакет – подарък.

За Меги двата часа, прекарани на тази вълшебна маса минаха неусетно. Тя беше разтворила сърцето си за топлината на хората, която щеше да я сгрява цяла година. Младежите, които я съпровождаха я попитаха с притеснение:

- Кой рожден ден празнувахме, Меги?

Меги пак се усмихна и рече:

- Осемдесет и седемият!

Рече и впери поглед в лицата им. Този път сякаш попита:

- Много ли са?

Вдигна ръката си и спръст нарисува въображаем кръг.

- Видяхте ли нещо?

Младежите свиха рамене.

- Нищо нали?

Така отминава един живот.