← İftar Lokmaları

Език на четене:

Изненадата на катеричката

2 мин четене

Имало едно време, в стари времена, едно момче със сини очи и кестеняви коси, юначно, та юначно. Знаете ли как се казвало то?

— Дерин, Дерин се казвало.

Един ден баба му му разказала за гората: разказала му за онези високи, високи дървета, които лете обличат зелената си премяна, а зиме под белия-бял сняг приличат досущ на невеста. С голяма сладост му разказала за плодовете на дърветата в полето, чийто вкус остава в устата, за красотата на тези плодове, които блестят на слънчевата светлина и на лунното сияние. Разказвала и разказвала как между клоните на тези дървета пеят птиците, как катеричките скачат от клон на клон. Баба му разказвала, а Дерин слушал. И слушал, и пред онези негови очи, които гледат дълбоко, дълбоко, оживявало всичко, което чувал. Гората била съвсем близо до тяхната къща с градина, която била разперила криле като бяла чайка на ъгъла на двете улици, където живеели. С баба си ходели там на разходка.

Един ден Дерин рекъл: „Аз вече съм голям, нали съм мъж“ и отишъл да погледа гората. Онези зелени-зелени треви, сред онова буйство от багри… цветята, „излезли на дефиле“, сякаш свеждали главици и го поздравявали. А мъничките птички, които гледали с мънистените си очи измежду зелените листа, пеели: „Добре дошъл сред нас, малко момче!“ Дерин се объркал — кое по-напред да гледа, чия песен да слуша? В това време видял пред себе си една катеричка с пухкава опашка. Катеричката с кафяво кожухче, която от време на време се изправяла на два крака и го гледала, заговорила „цвър-цвър“: „Ти много обичаш изненадите!“ — казала.

Чудо! Кой ли е казал на катеричката, че Дерин чака изненада от баща си? „Сигурно е чула какво говорех на терасата!“ — помислил си той.

— Да, много ги обичам. Очаквам изненада от всеки, който идва у дома — казал.

— Ето, и аз виж каква изненада съм ти приготвила.

Отишла и извадила от една хралупа кошница, пълна с шишарки.

— Заповядай — казала. — Тези са имитация на твоите легота, тоест приличат на тях — казала. — С тях можеш да играеш цял ден, тоест можеш и къща да построиш, и животно да направиш, и какво ли още не да измислиш.

Катеричката свила устица, пак казала нещо „цвър-цвър“, скочила на дървото и помахала с опашка на Дерин, сякаш му казвала „бай-бай“.

Дерин се върнал вкъщи радостен, ама колко радостен. Такава изненада нито бил виждал, нито си бил представял.

Не знаел дори как да благодари на катеричката.