← İftar Lokmaları

Език на четене:

Човещината не е умряла

2 мин четене

Ах, тези възрастни, ах, тези възрастни! Все дават акъл на малките, непрекъснато намират кусури на това, което правят децата. Сякаш за това са дошли на този свят. Виж, майката на Селим не беше такава. Тя все ни галеше, а нали когато намерим на пътя парче хляб, го слагаме някъде настрана, за да не го стъпчат! Дори тогава ни казваше: „Браво, деца, голям севап правите!“

Един ден със Селим играехме на топка и ето ти беда — топката избяга на улицата. А на улицата какво да видим. Едно куче береше душа. Личеше си, че е станало жертва на скоростта на колата, която препускаше с все сила отпред.

— Ох, какво да направим? — мислехме ние, а Селим каза „Бисмиллях“, стана и вдигна ръка, за да спре една жълта кола, която видя отдалече.

Колата спря, шофьорът подаде глава през прозореца и попита:

— Какво има, деца? Какво се е случило?

— Бате, моля ти се, да покажем това животно на доктор, виж, умира!

— Какво говорите, деца, ще ми изцапате колата!

Със Селим се спогледахме. Какво ли да направим?

Не успяхме и да го кажем. Селим отвори вратата на колата, съблече якето от гърба си и го постла:

— Няма да я изцапаме, бате — каза и ние положихме на седалката животното, което лежеше на земята цялото в кръв.

Когато докторът каза: „Трябва да се оперира! Ще струва толкова и толкова!“, ние пак се спогледахме.

— Направи каквото трябва, господин докторе! — казахме. (Имахме, разбира се, спестени пари от закуските.)

Докторът погледна веднъж нас, веднъж Карагьоз, който лежеше на земята!

— Браво, деца, значи човещината не е умряла! Заради вас ще запазя живота на Карагьоз — каза.

На сърцето ни стана едно хубаво, едно леко. Кой знае защо, днес възрастните нито ни даваха акъл, нито намериха кусур на постъпката ни! Ако майката на Селим знаеше за това, сигурно пак щеше да каже: „Голям севап сте направили.“

Това наистина беше най-големият от севапите.